Абсолютна давност с „правописни грешки”
В състояние ли е текстът за абсолютната давност да премахне фигурата на вечния длъжник?
През последната година активно се говори за въвеждане на института на абсолютната давност за задълженията на физическите лица. Беше представен законопроект за изменение на Закона за задълженията и договорите, който има за цел да реши няколко проблема на гражданския оборот:
• Да се прекратят неопределено дългите изпълнителни производства, в които кредиторът с години не успява да събере вземането си от останалия без имущество длъжник, докато на последния непрекъснато се начисляват лихви, такси и разноски;
• Да се реши проблемът с „вечния длъжник” и да се въведе абсолютната 10-годишна давност за задълженията на физическите лица като алтернатива на непознатия за българското право фалит на физическите лица;
• Да се определи ясен и предвидим срок, след който за кредитора ще се погаси възможността да събира принудително своето вземане срещу физическото лице – длъжник;
• Да се даде възможност на длъжниците да се върнат обратно в гражданския оборот и да започнат да градят „на чисто” своята семейна икономика.
Новият текст обаче в този му вид е неясен и непълен и не е в състояние да разреши посочените проблеми. Възможността да бъдат постигнати заложените цели в действителност намалява с поставените ограничения в приложното поле на абсолютната давност. Според законопроекта тя няма да се прилага за:
• Обезпечени вземания срещу физическите лица. Новите разпоредби няма да касаят ипотечните кредити за покупка на жилище, потребителските кредити с поръчителство и други обезпечени вземания. Днес финансовите институции рядко отпускат кредити без обезпечение, което означава, че за голяма част от гражданите със задължения към търговските банки абсолютната давност няма да важи.
• Отсрочени и разсрочени задължения. Често кредитори като банки, доставчици на битови услуги и други предлагат на длъжниците си разсрочване на задълженията. С това дългът се препадежира и отпада от приложното поле на абсолютната давност. За кредиторите няма да е особено трудно да се възползват от тази възможност, като убедят своите длъжници да отсрочат или разсрочат дълга си, а последните, от неинформираност или по друга причина, да дадат своето съгласие и сами да ограничат приложението на абсолютната давност за себе си.
Принципно абсолютната давност следва да се осмисля като безусловна. Какво я прави абсолютна, ако има способи, които лесно могат да доведат до ограничаване на нейното приложение? Авторите на законопроекта трябва да са значително по-решителни и ако вярват, че абсолютната давност може да се справи с посочените проблеми, трябва да помислят за отпадане на изключенията.
Въпросът за погасителната давност е сблъсък между принципите на справедливостта и необходимостта от обновяване на гражданските и търговски отношения. Сериозни аргументи има в подкрепа и на едната, и на другата страна от този сблъсък.
Гражданският оборот няма полза от „вечни длъжници”
Длъжниците, пред които няма близка перспектива да погасят задълженията си, не са полезни за икономиката на страната, нито за хазната. Когато едно физическо лице е обречено да бъде длъжник за неопределен период от време, то неизменно става част от сивата икономика – получава трудов доход „под масата”, не се осигурява, не плаща данъци, лишава се от стопанска инициатива. След определен момент такива длъжници трябва да получат своята реабилитация в гражданския оборот и шанса да рестартират своята семейна икономика. Абсолютната давност дава път за излизане от тази задънена улица и за “отпушване” на системата на гражданския оборот занапред.
Не бива да считаме, че абсолютната давност ще облагодетелства длъжника, а кредиторът ще бъде ощетен – все пак той вече е имал възможност да използва всички законоустановени способи, за да събере вземането си за един разумен 10-годишен период. Предполага се, че в повечето случаи в рамките на такъв срок обикновено става ясно, дали едно вземане изобщо може да бъде събрано или не. Ако то не е събрано, то какъв е смисълът от поддържането на възможностите за принудително изпълнение?Съществува и мнението, че задлъжнелите граждани търпеливо ще изчакат да изтекат 10-те години и отново ще вземат заеми, без да ги плащат. Забравяме обаче да попитаме, ще има ли кой да им ги даде? По-скоро не. За тази цел особено полезно би било създаването на регистър на такива длъжници. Въвеждането на понятието „кредитна история” ще има положителен ефект върху гражданския и търговския оборот.
Абсолютната давност би дисциплинирала кредиторите
Наличието на краен срок, в който кредиторите трябва да съберат вземанията си, би имало дисциплиниращ ефект за тях. Освен това, абсолютната давност би ги поощрила да проучват по-внимателно длъжниците си, преди да им отпускат заеми. Положителна последица от всичко това би било намаляването на лошите кредити. Това би дало възможност на банките, например, да предлагат по-качествена кредитна услуга, която да доведе до стимулиране на бизнес инициативността на гражданите и до подобряване на цялостния икономически климат в страната.
Законопроектът е неясен и неточен
Съществен проблем на законопроекта е неяснотата за кои задължения ще се прилага. Според предложения нов чл. 112а всички необезпечени вземания срещу физически лица се погасяват „с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която задължението е станало изискуемо”. В този вид на текста могат да бъдат разграничени две тези за приложението на абсолютната давност.
От една страна, ако бъде приета, тази промяна ще влезе в сила 6 месеца след обнародването й и ще има действие занапред (ex nunc). Да разгледаме обаче следната хипотеза. През септември 2010 г. длъжник спира да погасява вноските по свой заем. По смисъла на предложения текст 10-годишната давност за него започва да тече от 1 януари 2011 г. Но към 2011 г. абсолютната давност не е била приета, а предложената сега норма не предвижда обратно действие (ex tunc). Създава се вътрешно противоречие, което би довело до проблеми в правоприлагането. Не става ясно дали в обхвата на абсолютната давност попада просроченото от 2010 г. задължение и от кой момент започва да тече за него 10-годишния срок.
Ако приемем, че законът ще се прилага за задължения, чиято изискуемост ще настъпи в бъдеще (т.е. след влизането в сила на промяната), то евентуалните положителни последици от този правен институт ще се проявят най-рано след 10 години. Този срок не изглежда особено близък във времето с оглед на нарастващите обществени очаквания за скорошно отпадане на фигурата на „вечния длъжник”.
От друга страна, би могло да се приеме, че текстът на законопроекта урежда и задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди влизането му в сила. Изтичането на определен давностен срок е юридически факт. Нека обърнем модела и приемем, че определящо за абсоютната давност е не кога едно задължение е станало изискуемо, а кога е настъпил фактът на изтичане на 10-годишния давностен период. От тази гледна точка може да се приеме, че изтичането на периода от време (в случая 10 години) представлява нов и отделен юридически факт и какво следва от това, казва действащият към съответния момент закон.
Да разгледаме задължение, станало изискуемо на 1 септември 2004 г. Ако законодателните промени за абсолютната давност влязат в сила условно от 1 юли 2014 г., то тогава фактът на изтичане на 10-годишния давностен срок за това задължение ще настъпи на 1 януари 2015 г. и на тази дата вземането на кредитора ще се погаси по давност. В тази хипотеза приемаме т.нар. „незабавно действие” на закона – т.е., че абсолютната давност би била приложима и за заварените случаи.
В преходните и заключителни разпоредби на проектозакона не е регламентирано ясно, коя от тези две хипотези ще се прилага. Липсата на категоричност по отношение на действието на абсолютната давност може да доведе както до много сериозни проблеми в правоприлагането на този институт, така и до сътресения в самия граждански оборот.
Институтът на абсолютната давност има своите достойнства и заслужава да получи сериозно и задълбочено обсъждане. Остава обаче убеждението, че предложеният законопроект не постига поставените цели и дори въвежда неясноти. Такъв законопроект трябва да бъде лишен от популизъм и да не се създава набързо, за да обслужва определено лоби. Важно е архитектите му да бъдат водени от обществения интерес и да предложат солидни аргументи в полза на абсолютната давност, за да гарантират нейното нормативно дълголетие.
Линк към статията в Investor.bg.
Предложените нови текстове в ЗЗД:
