Възпрепятстването на правото на родителя без родителските права да има лични контакти с детето си е противозаконно

 Правото на детето на лични отношения и с двамата родители е широко защитено както в националното ни законодателство, така и от международното право. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) детето има право на лични отношения с родителите си, освен ако съдът не е постановил друго. Утвърденият от съда режим на лични отношения има за цел да осигури и гарантира защита на личните отношения на детето и с двамата му родители, независимо от причината за раздялата. Водещ принцип, залегнал и в практиката на Европейския съд по правата на човека, е в максимална степен да се защити интересът на детето да запази личните си отношения и с двамата. Законодателят не допуска ограничаване или възпрепятстване правото на родителя, на когото не са предоставени родителските права, да осъществява лични контакти с детето си. А ролята на двамата родители е да съдействат помежду си за спазване и изпълнение на режима.

Как се осъществява режимът на лични отношения?

В императивната норма на чл. 59, ал. 3 от СК е предвидено, че родителят, на когото не са предоставени родителските права, има право да вижда и да взема детето, включително през училищните ваканции, официалните празници, личните празници на детето и по друго време, така, както съдът е постановил. Формите на личен контакт са краткосрочни срещи или по-продължителен престой на детето. По този начин се цели както да се запази връзката на детето с родителя, който не упражнява родителските права и при когото детето не живее постоянно, така и да се осигури правото на последния да участва в отглеждането и възпитанието му.

В утвърдения от съда режим на лични отношения е посочено времето, през което детето ще пребивава при родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Съответно за другия родител възниква задължението да предаде детето в посочените в решението часове и дни. И обратно – след изтичането на предоставения от съда период, родителят без родителски права е длъжен да върне обратно детето на другия. Предаването и връщането на детето е желателно да се извършва доброволно, тъй като неговият интерес и контактите му с майката и бащата могат да бъдат защитени по най-добър начин, когато не се налага намеса на съда или съдебен изпълнител.

Често обаче поради влошени взаимоотношения между майката и бащата, режимът, утвърден от съда, не се спазва. В съдебната практика има много казуси, при които както родителят, който има задължение да предаде детето, така и този, който има задължението да го върне, съзнателно нарушават и не изпълняват съдебното решение относно режима за лични отношения. Най-често задаваният въпрос в този случай от потърпевшия родител е: „Какво мога да предприема, когато той/тя не изпълнява съдебното решение и не ми дава да виждам детето?“

Когато родителите не могат да постигнат съгласие помежду си как да изпълняват определения от съда режим на лични контакти и когато действията им или поне тези на единия от тях са изцяло в противоречие с интересите на детето, родителят, чието право е възпрепятствано, може да пристъпи към принудително изпълнение на определения от съда режим.

Принудително изпълнение на задължение за предаване на дете

Процедурата за изпълнение на задължение за предаване на дете е подробно уредена в чл. 528 от ГПК. Преди да се стигне до образуване на изпълнително производство, родителят, който е лишен от контактите с детето си, трябва да се снабди с изпълнителен лист срещу другия родител, който не спазва съдебното решение. Едва след това той може да подаде молба до съдебен изпълнител Въз основа на молбата, към която е приложен и оригиналът на изпълнителния лист, съдебният изпълнител предприема действия за предаване на детето.

Най-напред съдебният изпълнител изпраща покана за доброволно предаване на детето до родителя, срещу когото е образувано изпълнително дело. В поканата е посочен денят и часът, в който ще се пристъпи към принудително предаване на детето. Законът изисква поканата да бъде връчена на родителя по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определения в нея срок. Родителят, на когото е връчена поканата, има възможност в тридневен срок от получаването й да предостави на съдебния изпълнител информация за следното: 1. Готов ли е да предаде детето в определеното място и време, 2. Съществуват ли някакви пречки за своевременното изпълнение на задължението и 3. По кое време и на кое място е готов да предаде детето.

Тук трябва да се обърне съществено внимание и да се разясни и на двамата родители, че принудителното изпълнение е насочено по отношение на малолетно или непълнолетно дете, което може да се отрази неблагоприятно на психиката му. Не трябва да се допуска майката и бащата да използват децата си като средство в личната си „война“. Ето защо преди, а и след като се пристъпи към принудително изпълнение, действията на страните и на съдебния изпълнител следва да са съобразени единствено с интереса на детето. Съдебният изпълнител е желателно да приложи разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, според която винаги, когато бъде образувано дело пред съд или друг държавен орган, се изисква доклад от дирекция „Социално подпомагане“. Също така съдебният изпълнител може да поиска съдействие от дирекция „Социално подпомагане“, чиито служители, след като осъществят контакт с родителя, срещу когото е насочено изпълнението, да съдействат за доброволното предаване на детето.

Когато родителят, който има качеството на „длъжник“ в изпълнителния процес не окаже съдействие при предаването на детето, съдебният изпълнител има право да му наложи глоба в размер на 400 лева. Тази глоба може да бъде налагана нееднократно, а при всяко неизпълнение – непредаване на детето при отправена покана. Също така, ако предаването на детето не бъде осъществено доброволно, съдебният изпълнител може да потърси съдействие на органите на полицията и кмета на общината и посредством тях да отнеме детето принудително и да го предаде на родителя – взискател. Но не бива да се забравя, че предприемането на такива действия, в които участват полиция и други държавни органи, може да окажат отрицателно въздействие върху психиката на детето.

Какви други правни възможности съществуват?

Когато единият родител умишлено възпрепятства упражняването на режима за лични контакти с детето, другият има възможност да предяви иск по чл. 59, ал. 9 от СК или  иск по чл. 127 във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК и да поиска родителските права да бъдат предоставени на него или съдът да разшири установения режим за лични контакти с детето в негова полза. При настъпили съществени изменения на обстоятелствата постановените мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и режимът на лични контакти могат да бъдат изменени. Съгласно съдебната практика изменения на обстоятелствата има, когато е налице: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия или обратното, умишлено създаване на пречки от родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя без родителските права и неизпълнение на мерките и осигуряване на лични грижи по отношение на детето. Ако в инициирания исков процес бъде констатирано някое от горните обстоятелства и бъде установено виновното поведение на родителя за настъпването му, има голяма вероятност съдът да промени решението за предоставянето на родителските права. Другата алтернатива е съдът да разшири установения до сега режим на лични отношение в полза на родителя, предявил иска.

В случай че родителят умишлено възпрепятства упражняването на режима за лични контакти с детето, същият може да понесе и наказателна отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняването на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от 2 до 5 хиляди лева, а в особено тежки случай – с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от 5 до 10 хиляди лева.

Наказателното производство е от частен характер и започва чрез подаване на тъжба до съда. Това означава, че не прокуратурата инициира наказателен процес, а лицето, чиито интереси са засегнати. В случай че тъжбата бъде допусната до разглеждане, наказателният съд въз основа на събраните доказателства ще прецени дали е извършено престъпление и ако е извършено – какво наказание да бъде наложено.

Все пак винаги трябва да се има предвид, че в интерес на децата е родителите да постигат разбирателство дори и с цената на взаимни отстъпки, вместо да инициират съдебни и изпълнителни производства, които в крайна сметка могат само да изострят отношенията помежду им и да окажат негативно влияние върху децата.

Автор: адв. Нина Трионджиева