През третото тримесечие на 2021 г. Европейската комисия представи пакет от четири законодателни предложения за укрепване на правилата на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (БИП/БФТ).

С отчитането на новите и нововъзникващите предизвикателства, пораждани от техническия прогрес – виртуалните валути, по-интегрираните финансови потоци в рамките на единния пазар, глобалният характер на терористичните организации и др., тези предложения ще спомогнат за изграждането на много по-съгласувана уредба, която да улесни спазването на правните норми за БИП/БФТ от страна на различните стопански субекти и особено на тези с трансгранична дейност.

Четирите законодателни предложения са следните:

• Регламент за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари (ИП) и финансирането на тероризма (ФТ);
• Директива за установяване на механизмите, които държавите членки следва да въведат, за да предотвратят използването на финансовата система за целите на ИП/ФТ, и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/849;
• преработка на Регламент (ЕС) 2015/847, като се разширят изискванията за проследимост по отношение на криптоактивите;
• Регламент за създаване на Орган на ЕС за борба с изпирането на пари и противодействие на финансирането на тероризма („ОБИП“).

 

1. Регламент за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари (ИП) и финансирането на тероризма (ФТ)

Настоящото предложение включва прехвърляне на разпоредби от действащата Директива относно БИП/БФТ в регламент, както и въвежда редица промени по същество, за да се постигне по-висока степен на хармонизация и сближаване в прилагането на правилата в областта на БИП/БФТ в целия ЕС:

– с цел ограничаване на нови и нововъзникващи рискове, списъкът на задължените субекти се разширява, като се включват доставчиците на услуги за криптоактиви, но и други сектори, като например платформите за колективно финансиране и операторите в областта на миграцията;

– с цел да се гарантира последователното прилагане на правилата в целия вътрешен пазар, изискванията по отношение на вътрешните политики, механизми за контрол и процедури са пояснени, включително в случая на групи, а мерките за комплексна проверка на клиента са изложени по-подробно, с по-ясни изисквания съобразно нивото на риск на клиента;

– изискванията по отношение на трети държави са преработени с цел да се гарантира прилагането на мерки за разширена комплексна проверка спрямо онези държави, които представляват заплаха за финансовата система на Съюза;

– изискванията по отношение на видните политически личности са обект на леки пояснения, особено по отношение на определението за видна политическа личност;

– изискванията относно действителната собственост се рационализират, за да се гарантира необходимото равнище на прозрачност в целия Съюз, и се въвеждат нови изисквания по отношение на номинални лица и чуждестранни правни образувания с цел да се ограничат рисковете от скриване на престъпници зад междинни равнища;

– с цел да се предоставят по-ясни насоки относно уведомяването за съмнителни сделки се поясняват предупредителните сигнали за съмнение, докато изискванията относно разкриването и споделянето на информация между частни лица остават непроменени;

– с цел да се осигури пълно съответствие с правилата на ЕС за защита на данните се въвеждат изисквания за обработването на определени категории лични данни и е предвиден по-кратък срок за съхраняване на лични данни;

– засилени са мерките за ограничаване на злоупотребите с платежни инструменти на приносител и е добавена разпоредба, с която се ограничава използването на парични средства в брой за големи сделки, предвид доказания нисък ефект на досегашния подход, при който за прилагането на изискванията в областта на БИП/БФТ по отношение на големите парични плащания (наричани също „плащания в парични средства“ и „плащания в брой“) се разчита на търговците на стоки.

Наличието на пряко приложими правила в областта на БИП/БФТ, уредени в регламент, с повече подробности, отколкото понастоящем в Директива (ЕС) 2015/849, не само ще насърчи сближаването по отношение на прилагането на мерките за БИП/БФТ във всички държави членки, но и ще осигури съгласувана уредба, съобразно която ОБИП ще може да следи за прилагането на тези правила в ролята си на пряк надзорен орган по отношение на някои задължени субекти.

2. Директива за установяване на механизмите, които държавите членки следва да въведат, за да предотвратят използването на финансовата система за целите на ИП/ФТ, и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/849

За изходна точка на настоящото предложение се взима съществуващата Директива (ЕС) 2015/849, изменена с Директива (ЕС) 2018/843 11 . Макар че следва сегашния основан на риска и цялостен подход, то го задълбочава и засилва с оглед на постигането на по-голяма ефикасност и трансгранична съгласуваност на прилагането на изискванията в областта на БИП/БФТ. Като се надгражда върху измененията, въведени с Директива 2018/843, с него се рационализира прозрачността на действителната собственост в целия вътрешен пазар, като се разглеждат онези аспекти, в които недостатъчното ниво на подробност е довело до възможности престъпниците да се възползват от най-слабото звено на веригата.

Настоящото предложение е съгласувано с последните изменения на препоръките на Специалната група за финансови действия („FATF“), и по-конкретно — по отношение на разширяването на кръга на субекти, попадащи в обхвата на изискванията в областта на БИП/БФТ, чрез включване на доставчиците на услуги за криптоактиви, както и на мерките, които трябва да бъдат предприемани от задължените субекти с цел оценка и ограничаване на рисковете от заобикаляне на целенасочените финансови санкции. В съответствие със стандартите на FATF настоящото предложение осигурява съгласуван подход в целия Съюз по отношение на ограничаването на рисковете, произтичащи от акциите на приносител и варантите на акции на приносител. Излизайки от рамките на стандартите на FATF, то разглежда рисковете, които са специфични за Съюза или които оказват въздействие на равнището на Съюза, като например тези, които произтичат от схеми за миграция или от големи парични плащания.

3. Преработка на Регламент (ЕС) 2015/847, като се разширят изискванията за проследимост по отношение на криптоактивите

Регламент (ЕС) 2015/847 е приет, за да се гарантира пълната проследимост на прехвърлянето на средства. Въпреки това, той се прилага само за тези преводи, които са определени като „банкноти и монети, безналични пари или електронни пари“, съгласно Директива 2015/2366. Едва през 2018 г. са приети нови международни стандарти за създаване на изискване за споделяне на информация при прехвърляне на виртуални активи от същото естество като при съществуващите за споделянето на информация при прехвърляне на средства. Виртуалните активи досега оставаха извън обхвата на правото на ЕС за финансовите услуги, излагайки притежателите на криптоактиви на изпиране на пари и финансиране на терористични рискове.

С предложените изменения ще се осигури пълна проследимост на прехвърлянията на криптоактиви (биткойн и др.), така че да може да се предотвратява и разкрива евентуалното им използване за изпиране на пари или финансиране на тероризма. Освен това ще бъдат забранени анонимните портфейли с криптоактиви, а правните норми на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма ще се прилагат изцяло спрямо сектора на криптоактивите.

4. Регламент за създаване на Орган на ЕС за борба с изпирането на пари и противодействие на финансирането на тероризма („ОБИП“)

В основата на настоящия законодателен пакет е създаването на нов орган на ЕС, с помощта на който ще се преобрази надзорът в ЕС във връзка с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма и ще се засили сътрудничеството между звената за финансово разузнаване (ЗФР). Новият орган на ЕС за борба с изпирането на пари ще бъде централният орган, който ще координира националните органи, за да се осигури коректно и неотклонно прилагане на правните норми на ЕС от страна на частния сектор. Органът на ЕС за борба с изпирането на пари също така ще подпомага ЗФР за подобряване на капацитета им за анализ на незаконните потоци и за превръщането на финансовото разузнаване във възлов източник за правоприлагащите органи.

Законодателното предложение предоставя подробен списък със задачи на ОБИП, които могат да бъдат разделени в пет основни области:

– ОБИП ще бъде пряк надзорен орган за ограничен брой от задължените презгранични предприятия във финансовия сектор (т.е. кредитни институции и други финансови институции, които оперират в няколко държави-членки). ОБИП ще има правомощията да приема обвързващи решения, административни мерки и имуществени санкции спрямо задължените субекти;

– ОБИП ще има различни задачи с цел да осигури ефективното и последователно функциониране на надзорната система в областта на БИП/БФТ в ЕС;

– ОБИП ще предоставя подкрепа на звената за финансово разузнаване („ЗФР“) и ще координира определени дейности на различни ЗФР на държавите-членки;

– ОБИП също така ще отговаря за надзора на надзорните органи в нефинансовия сектор по отношение на спазването на изискванията за БИП/БФТ;

– ОБИП ще обнародва регулаторни технически стандарти и ще прилага технически стандарти, когато това е предвидено в приложимото законодателство за БИП/БФТ. Освен това той ще има широки правомощия да приема насоки или препоръки, адресирани до задължени субекти, надзорници в областта на БИП/БФТ или ЗФР.

Комисията планира ОБИП да бъде създаден през 2023 г. и да започне своята оперативна дейност през 2024 г. Пълният персонал (приблизително 250 души) трябва да бъде достигнат през 2026 г. През 2026 г. новият орган трябва също да започне пряк надзор над някои високорискови финансови субекти.

Създаването на Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма („ОБИП“), както и изпълнението на предходните предложения в настоящия законодателен пакет, ще формират правната рамка, уреждаща изискванията за БИП/БФТ, които трябва да бъдат изпълнени от задължените субекти, и ще подкрепят институционалната рамка на Съюза за БИП/БФТ.

Към настоящия момент гореизложеното е все още на етап предложение от Европейската комисия и не е окончателно прието. Въпреки това, именно фактът, че последното е инициирано от основния изпълнителен орган на ЕС, показва неговата значимост и необходимостта да бъдат предприети последващи действия в тази насока.