Една от основните цели на създаването на Европейския съюз е установяването на единен пазар между субектите на държавите членки, позволяващ свободно движение на капитали, стоки, услуги и хора. От своя страна това предоставя възможност за свободно създаване и развитие на връзки между субектите, стимулираща развитието на търговските, граждански, вещни и други правоотношения помежду им.

За да може да се гарантира правомерното изпълнение на създадените правоотношения, е необходимо да бъде създадена единна законодателна система, която да бъде прилагана в случаи на възникнал спор. Регламент 1896/2006 г., касаещ европейската заповед за плащане, както и всеки друг Регламент, е източник на вторично право на Европейския съюз, съдържащ задължителни разпоредби с общ характер, които се прилагат пряко – не е необходимо да се имплементират в националното законодателство. С влизането си в сила, Регламентът става действащо право на ЕС, задължителен е и се прилага спрямо всички държави членки без Дания.

С този документ се въвежда процедурата за Европейска заповед за плащане, представляваща съдебно изпълнително основание за парично вземане, произтичащо от договорно задължение, което не се оспорва. Целите на тази процедура са да се създаде единен, олекотен от гледна точка на разходите, улеснен и ускорен механизъм, приложим към дела с международен елемент, предмет на които са безспорни парични вземания. Безспорно, едно от най-важните преимущества на Европейската заповед за плащане е премахването на необходимостта от екзекватура (признаване и допускане на изпълнението).

Дело с международен елемент е такова, в което поне една от страните има местоживеене, определено съгласно Регламент 44/2001, или обичайно пребивава в държава-членка, различна от държавата-членка на замоления съд. Дали е налице дело с международен елемент се определя към момента на внасяне на молбата за издаване на европейска заповед за плащане.

Европейската заповед за плащане предоставя на кредитора възможност да се възползва от процедурата, без да го лишава от възможността да прибегне и до другите възможни юридически механизми за защита на вземането му, но е приложима само що се касае до парични вземания, без значение на техния размер.

Регламент 1896/2006 г. се прилага към граждански и търговски дела по трансгранични спорове независимо от характера на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща дела, свързани с приходи, митници или административни въпроси, или отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавната власт. Регламент 1896/2006 г. не се прилага и към: имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения, завещания и наследяване, производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и други аналогични производства, социална сигурност, вземания, произтичащи от извъндоговорни задължения, освен ако те не са били предмет на споразумение между страните или ако не е имало признаване на дълг или те са свързани с ликвидни задължения, произтичащи от съсобственост на имущество.

Производството е строго формално като спазването на предписанията пряко засяга редовността на процедурата. Компетентността на съда се определя в съответствие с друг акт на Общността, а именно Регламент 44/2001 г., който определя компетентността за отделните хипотези, които ще бъдат разгледани в отделен материал.

В закрито съдебно заседание компетентният съд проверява дали са изпълнени изискванията на Регламента. Съдът може да постанови да се издаде Европейска заповед за плащане, да укаже на заявителя да поправи или допълни молбата или да отхвърли молбата. Отхвърлянето на молбата не подлежи на обжалване, но не лишава заявителя от възможността да предяви вземането си чрез нова молба. В случай че всички изисквания са спазени, съдът издава Европейска заповед за плащане.

Произнасянето обикновено отнема около 30 дни от подаване на молбата за издаване. Съдът уведомява длъжникът, че може да плати сумата или да се противопостави на заповедта, като подаде възражение в 30-дневен срок от получаване на уведомлението. Длъжникът се уведомява, че заповедта е издадена единствено на основание информацията, която е била предоставен от заявителя и не е била проверена от съда. Също така бива уведомен, че заповедта подлежи на принудително изпълнение, освен ако не бъде подадено възражение, което би продължило процедура като общ исков процес.

В случай че длъжникът подаде възражение в 30 дневния срок, произовдството продължава в съответствие с правилата на исковия процес, но само ако заявителят не е поискал изрично прекратяването на производството в такава хипоетаза. Ако длъжникът не подаде такова възражение, съдът следва да обяви европейската заповед за плащане за подлежаща на изпълнение.

Посредством създадената с Регламент 1896/2006 г. европейска заповед за плащане е предоставена алтернативна правна възможност за принудителното изпълнение на парични задължения, олекотена от гледна точка на разноските характерни за общия исков процес и от гледна точка на процедурата, тъй като не се изисква екзекватура. Именно подобни юридически възможности, гарантиращи защита на дължимото изпълнение, предпоставят премахването на фактическите граници и осигуряване на трансгранична свобода при създаването, развитието и изпълнението на правоотношенията в гражданския и търговския оборот.