Това ще е първият законодателен опит за юридическо рамкиране на този сектор на толкова високо ниво

Законодателните институции на Европейския съюз са в заключителен етап по приемане на Регламент относно пазарите на криптоактиви, станал известен с абревиатурата си на английски MiCA (The Markets in Crypto-Assets Regulation).

Очаква се проектът да бъде гласуван от Европейския парламент през февруари 2023 г. и, ако бъде приет (каквито са очакванията), ще се превърне в първия законодателен акт в тази сфера от такъв голям мащаб. Регламентите на Европейския парламент и на Съвета имат директен ефект и непосредствена приложимост във всички държави членки на ЕС, без да са необходими допълнителни действия от местните правителства.

Очаквано, новините за предстояща централизирана регулация на криптопазара в Европейския съюз предизвикват широк отзвук сред участниците в него, като реакциите са на двата полюса и трудно могат да бъдат обобщени. Някои считат, че въвеждането на ясни правила за емитиране, предлагане и търгуване на криптоактиви ще способства както за разрастване на този сектор, така и за постигане на по-голяма сигурност за инвеститорите и доверие в екосистемата. Други обаче споделят опасения, че допускането на правителствата в създаването на правила в тази сфера би унищожило една от най-ценните характеристики на „криптото“ – децентрализация и независимост. Криптоактивите се зараждат и добиват популярност сред инвеститорите именно с идеята за гарантиране на независима система за обмяна на блага, базирана на компютърни кодове и програми и контролирана не от централните банки, а от милионите участници в нея.

Необходимостта от регулации назряваше дълго време с развитието на сектора и се повиши значително след скорошния шумен фалит на борсата FTX, както и с оглед проблемите около платформите Terra и Celsius. Основна цел на MiCA е да регулира емитирането, предлагането и търговията с криптоактиви. Ако бъде приет в настоящия си вид, той ще създаде цялостна правна рамка, определяща изисквания за работата и управлението на по-големите емитенти на криптоактиви и доставчици на услуги, както и адекватна защита за инвеститорите и другите клиенти на доставчиците на услуги.

На първо място, MiCA предвижда централизиран лицензионен режим на ниво ЕС. По този начин доставчиците на услуги за криптоактиви (crypto-asset service providers или CASP) няма да изискват разрешение от всяка отделна държава от ЕС, за да предлагат услугите си на избраните от тях пазари. Това следва да повиши сигурността на инвеститорите и същевременно да улесни доставчиците, или поне по-големите и утвърдените сред тях.

Компетентните органи във всяка държава членка ще следят за спазване изискванията на MiCA и ще осъществяват специален надзор над доставчиците на услуги с над 15 милиона потребители, класифицирани като „значими доставчици“. Освен това Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) ще има правомощия за намеса в пазара, в това число като забранява или ограничава предоставянето на услуги за криптоактиви от такива доставчици, за които има обективни съмнения относно спазването на регулациите и прилагането на необходимите мерки за защита на инвеститорите.

Също така според бъдещия регламент емитентите на стейбълкойн (stablecoin или стабилна монета – криптовалута, обвързана с регулиран актив със стабилна цена, например щатския долар) ще подлежат на изисквания за ликвидност и ще трябва задължително да бъдат базирани в държава членка на ЕС. Те ще бъдат обект на надзор от Европейския банков орган. EBA ще контролира тези стейбълкойнс, които имат повече от 10 милиона потребители или резерв от активи на стойност над 5 милиарда евро. Освен това, ако Европейската централна банка (ЕЦБ) има опасения относно легитимността и надеждността на който и да е стейбълкойн, тя ще има правомощието да го отхвърли.

Съгласно проекта на Регламента всеки притежател на стейбълкойн ще следва да има възможност по всяко време и безплатно да откупи и получи паричните средства, които стоят зад притежаваните от него стабилни монети, а правилата, регулиращи работата на резерва, също ще осигуряват адекватна минимална ликвидност.

Незаменяемите токени (известни в България с английската си абревиатура NFT) ще бъдат изключени от обхвата на MiCA, освен ако не се касае не за отделен токен, а за създадена от емитента „колекция“ от токени с цел покупката им от инвеститори. Субектите зад NFT колекции, които попадат в обхвата на MiCA, ще бъдат задължени да разполагат с „бяла книга“, която да обяснява какво точно представлява продуктът и как ще работи той в блокчейна.

MiCA ще създаде и първите в света изрични правила за дефиниране и забрана на конкретни форми на манипулиране на пазара на криптоактивите. Тук влизат и случаите, при които доставчиците на услуги използват напреднали познания за предстоящи сделки, за да се възползват от движенията на цените при тях. Предвиждат се и мерки за справяне с търговията с вътрешна информация, която е повод за безпокойство сред инвеститорите. MiCA ще изисква от доставчиците на услуги да разкриват публично вътрешна информация относно тяхната организация и токени в първия възможен момент с цел максимална прозрачност на вътрешните процеси.

Обект на изрична уредба ще бъдат и сделките с криптоактиви, при които продавачът всъщност е от двете страни на трансакцията, което създава подвеждаща картина на стойността и ликвидността на актива, както и на неговото търсене (известни като wash trade).

Отношението на компаниите към опазването на околната среда също е въпрос, сериозно развит в проекта на Регламента. Това е резултат от критичните мнения, които бяха изразени в началото на процедурата, че механизмът за консенсус proof-of-work, използван, например, от биткойн, се нуждае от използването на много енергия, което пък се отразява негативно на околната среда. В обсъждания проект MiCA задължава съответните субекти да декларират информация за тяхното въздействие върху околната среда и климата, а от всеки доставчик на услуги ще се изисква да разкрие какъв тип механизъм за консенсус използва.

По всяка вероятност настоящият момент е твърде ранен за оценка на въздействието, което MiCA ще има върху пазара на криптоактиви в ЕС и участниците в него, както и за отговор на въпроса дали целите на Съюза са стимулирането и развитието на този сектор или представляват опит за нормативното му овладяване и контролиране.

От една страна, всички официални лица от Брюксел, които се изказват по темата, изразяват позитивни намерения за увеличаване сигурността на инвестициите на европейците в криптоактиви и позициониране на ЕС като световен лидер и център по дигиталните технологии и в частност относно криптоактивите.

Същевременно обаче преди броени дни в официалния си блог Европейската централна банка излезе с необичайно язвителна позиция, според която биткойнът се подкрепя изкуствено и не трябва да се легитимира от регулаторите или финансовите компании, а скорошната му стабилизация на пазарите е определена като „изкуствено предизвикано последно издихание“.

Какъв ще бъде финалният вариант на MiCA и как ще се отрази той на пазара на криптоактиви в ЕС ще се разбере скоро, но едно е сигурно – нарастващият размер на активите, ангажирани в него, както и зачестилите грешки на растежа като фалита на FTX, правят неминуемо все по-осезаемото навлизане на старите играчи в регулацията на пазара и неговия надзор.