Как при дълг от 350 лв. да не връщаме 5000 лв.

Така наречените бързи кредити (т.е. кредити за суми под 400 лв.) станаха особено актуални напоследък. От една страна, заради породилата се дискусия за тяхната регулация, а от друга – заради все по-сериозната активност на фирмите, които предоставят такива заеми. Чести станаха и примерите в медиите за хора, които взимат много малка сума, след което трябва да я върнат в троен, четворен, а понякога и в по-голям размер. Острата обществена чувствителност създава все по-големи очаквания към законодателя да регулира дейността и условията по отпускане на бързи кредити. Законодателната регламентация ще ограничи възможността за злоупотреби. Включването на заемите до 400 лв. в регулацията на Закона за потребителския кредит би спомогнало некоректните организации в сектора да намалеят.

Какви са особеностите на бързите кредити и защо условията по тях създават усещане за неравнопоставеност между страните?

Бързият кредит на практика е малък паричен заем, отпускан без обезпечения и в много кратки срокове. Затова има по-високи лихви по него – потребителят го получава почти незабавно и то в ситуации, в които никоя банка не би го одобрила за заем. Дотук нищо странно и несправедливо. Животът понякога принуждава да се търси по спешност малък заем за покриване на неотложна или внезапно възникнала нужда. До голяма степен основни ползватели на този тип кредити са финансово затруднени хора без спестявания, хора без работа, често по-ниско образовани. Нерядко те са слабо информирани, не четат документите, които подписват, поставят подпис върху книжа, които не разбират, и така сами се съгласяват с крайно неизгодни за тях условия.

Като адвокат не мога да не се съглася с мнението, че когато си зле информиран, трябва да четеш и проверяваш повече. Когато не разбираш нещо, не трябва сляпо да се съгласяваш с него. Вярно е и, че никой никого не кара на сила да подписва договор. Защитниците на пазарната икономика пък са винаги против допълнителната намеса на държавата, т.е. търсенето и предлагането е естествената регулация и институциите не трябва да слагат лимити върху лихвите. Тези аргументи звучат основателно, но в по-различен контекст. В действителност липсата на достатъчна регламентация изправя потребителите на бързи кредити пред стръмната спирала на дълга.

Защо е необходима нормативно установена консервативна рамка на лихви, такси, наказателни лихви при кредити за малки суми?

Да разгледаме един пример. Иван работи в строителна фирма. Често привършва заплатата си към средата на месеца и до първо число гледа да е по-спестовен, взима и някой лев от приятели – „до заплата”. Видял е реклама за бързи кредити и решава да поиска 350 лв., с които да плати наема и сметките този път навреме. Задължава се да върне сумата за 30 дни, като през първите 15 дни заемът е безлихвен, за останалите 15 дни се начислява договорена лихва. На падежа трябва да плати 450 лв. Нищо смущаващо, Иван е доволен от сделката. Той има нужда от парите, а знае, че никоя банка няма да му отпусне по-голям кредит с неговите доходи.

Несправедливостта настъпва, ако се окаже, че Иван не може да върне сумата на падежа, т.е. ако влезе в забава. В този момент се активират тежките санкциониращи клаузи по договора за бърз кредит. Колкото повече продължава забавата, толкова повече нараства и крайната сума за връщане, към която се прибавят и наказателни лихви, такси за управление на кредита и т.н. Сумата за връщане набързо се оказва неколкократно по-голяма и продължава непрестанно да се олихвява до окончателното погасяване.

Заплатата на Иван се бави и не успява да върне кредита навреме. При сума от 350 лв. установява, че вече дължи 1500 лв. А ако не плати незабавно, след седмица задължението ще е вече 2000 лв. След още известна забава кредиторът предприема съдебни действия за събиране на дължимата сума – най-често пред арбитраж, където производството е бързо и едноинстанционно. Впоследствие фирмата образува и изпълнително дело при частен съдебен изпълнител (ЧСИ). Разноските по съдебното и изпълнителното производство също остават за сметка на длъжника. Накрая Иван получава покана за доброволно изпълнение за над 5000 лв. Ако не плати до 14 дни, съдебният изпълнител може да пристъпи към опис на имуществото му.

Примерът може да изглежда пресилен, но е съвсем реален. Дотук кредиторът не е извършил никакво закононарушение спрямо правата на потребителя-длъжник. И ето как от бърз кредит за 350 лв. може да се окаже, че Иван дължи четирицифрена сума и е поставен пред заплахата имуществото му да бъде изнесено на публична продан.

Къде трябва да се намеси държавата?

От примера може да заключим, че само заради лошата си преценка, че ще успее да погаси бързия кредит в срок, получателят доброволно се е поставил в позицията да дължи няколко хиляди лева. Лесно може да се предположи, че щом един потребител е потърсил такъв тип кредит, вероятно той е силно материално затруднен и за него съществува немалък риск да не може да върне сумата в договорения срок. Но срещу тази негова забава не бива да се допускат несъизмерими финансови санкции, които неправомерно ще влошат още повече имущественото му състояние.

Тъкмо тук е ролята на законодателя като регулатор. Големият проблем са не високите лихви по кредита – с тях потребителят се запознава сравнително добре при подписване на договора. По-сериозен е въпросът за съпътстващите кредита утежнения при забава. Държавата трябва нормативно да фиксира точни допустими от закона граници, в които фирмите за бързи кредити да съобразяват своите лихви, такси по управление, наказателни лихви и др. Тъкмо тези величини се изплъзват от контрола, услужливо бранени от принципа на свобода на договарянето. Ролята на институциите е въпрос на обезпечаване на принципите на справедливостта и добросъвестността и много по-малко въпрос на опит за намеса в свободния конкурентен пазар. Не бива да се забравя, че всеки договор, с който се накърняват добрите нрави по смисъла на Закона за задълженията и договорите, е нищожен. Крайно неизгодните за потребителя клаузи по договор за бърз кредит могат да доведат до неговата нищожност. Тук идва и въпросът трябва ли българският съд (вкл. и арбитражният) да уважи исковите претенции на фирми за бързи кредити срещу техните клиенти, когато договорите между тях съдържат текстове за такси, лихви и наказателни обезщетения, чиито размери противоречат на справедливостта и добросъвестността.

Големият брой дружества, предоставящи бързи кредити, е отговор на повишеното търсене на пазара. В никакъв случай не бива тези организации да се демонизират и да се поставят под общ отрицателен знаменател. Но ролята на държавата е нормативно да ограничи възможността некоректни фирми да печелят несправедливо за сметка на затруднени финансово длъжници.

Линк към статията във в. Труд.