„Да си адаптивен ще бъде най-важното качество в бизнеса в бъдеще.“

Наскоро адвокатска кантора „Станков · Тодоров · Хинков и Спасов“ отпразнува своята 11-a годишнина. Историята обаче започва по-рано. През 2004 г. се срещат в аудиториите на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Малко преди края на следването идеята за общо адвокатско дружество е налице. Предстоят години на упорита работа и през 2013 г. мечтата за собствена кантора става факт. Днес „Станков · Тодоров · Хинков и Спасов“ е сред най-утвърдените адвокатски дружества, с екип от 25 души, защитаващо интересите на някои от най-големите публични и частни стопански субекти в страната и чужбина.

Интервюто е част от специалното издание на „24 часа“ и TREND „Мъжете. Главна роля“, част от поредицата за успели личности с визионерски нюх. Новият брой е посветен на онези мъже, които взимат важни и трудни решения всеки ден, на лидерите, които утре ще сочат посоката в бизнеса, технологиите, ценностите и стремежите на съвременния човек. „Мъжете. Главна роля е издание за търсещите и за смелите, за хората с вроден усет към промените и със здрав гръб за отговорността на растежа.

– Логото на вашата кантора е морският фар. Защо избрахте тъкмо него?

– Морският фар в най-голяма степен изразява разбирането ни за адвокатския бизнес. Подобно на него нашата задача е да навигираме клиентите си, да не им позволяваме да се изгубят в понякога бурното море на житейски и търговски казуси. Харесваме символиката, че фарът е винаги на своето място – в хубаво и в лошо време, винаги готов да служи. Такова доверие изграждаме със своите клиенти и те знаят, че ние винаги сме до тях.

Във визитката посочихме, че „Станков · Тодоров · Хинков и Спасов“ е създадена на основата на приятелството помежду ви. Съществуват ли роли, когато говорим за приятелство? В нашия случай – не. Ролите не са добра идея в дългосрочен план. Хората се уморяват да бъдат някой друг. Последните 20 години сме непрекъснато заедно. Познаваме се толкова добре, че няма как някой да влезе в роля. Но ние сме различни.

Това, на което се учим, е да се „поставяме в обувките“ на другия, да приемаме чуждата гледна точка, да бъдем максимално прями един с друг. Приятелството изисква много и непрекъснати грижи. Бизнесът също.

– Имат ли място идеалистите в бизнеса?

– В адвокатурата за предпочитане е да си реалист. Същността на нашата професия е да защитим чужд интерес. Ние не го определяме. Нашата задача е да помогнем на клиента по най-добрия начин, на който сме способни. Когато имате проблем, вие не търсите адвокат идеалист, а такъв, който ще ви свърши работа.

– Има ли „мъжки“ и „женски“ бизнес?

– В нашата сфера – по-скоро не. Всъщност в немалко аспекти дамите са по-добри от нас, мъжете. Затова и в кантората работим с толкова много жени. Наричаме ги нашите „нежни остриета“. Те са страхотни. Пред нежния пол има много предизвикателства, които често се случват в началото на кариерата.

Семейството и децата падат основно на техните плещи. В същото време работната им етика и професионализъм са много високи. Ние, мъжете, сме малко по-различни. Да кажем, че понякога сме с по-нисък праг на „болка“ (смеят се).

– Имате ли визия за бранша, в който се развивате, през следващите 10-20 години?

– В технологичното време, в което живеем, правенето на бизнес като цяло ще се трансформира значително за такъв период. Адвокатската професия, колкото и консервативна да е, също ще се промени. Вероятно ще се промени и начинът, по който се разрешават съдебни спорове. Представете си, че в съществена част съдебните актове се съставят от изкуствен интелект, който за секунди ще може да напише решение, позовавайки се на анализ на създавана с години съдебна практика. Ако трябва да сменим думата „визия“, бихме използвали „адаптивност“. Според нас това ще бъде най-важното качество не само в правния бизнес, но и в други сфери.

– Заплаха или възможност е придобиването на „главна роля“ от страна на изкуствения интелект в нашия живот?

– Заплаха е само ако престанем да развиваме естествения си интелект. Не бива да маргинализираме нашата собствена роля, като разчитаме на машините. Адвокатурата е високоинтелектуална дейност, в която технически изкуственият интелект би се справил много добре. Но той не може да замести доверието, емпатията и партньорството, които са чисто човешки проявления.

Съвременният човек ще трябва непрекъснато да обучава и преобучава ума си, ако не иска да изостане от динамиката на света, в който живее. И това усилие ще е за цял живот.

– Какви трябва да са лидерите през 2024 г. и какви ще бъдат през 2044 г. в политиката и в бизнеса?

– От Александър Македонски и Юлий Цезар до Стив Джобс и Илон Мъск срещаме едни и същи човешки качества, които дефинират лидерите: дръзновение, смелост, отдаденост, трудолюбие, решимост. Същите ще са валидни не само за следващите 20, но и за следващите 2000 години. Въпреки това има съвременни качества, които са особено важни. Едно от тях е емоционалната интелигентност.

Времената, в които лидерът ще удари по масата и всички ще се строят в две редици, отминаха.

Всеки мениджър трябва да бъде ментор, но без да наставлява, да изслушва, но без да бъде психоаналитик, да е готов да запретне ръкави и да застане до хората си, да скъсява дистанцията с екипа си, но и да не позволява границата на ролите и отговорността да се размие.

– Има ли връзка между успеха в служебния и този в личния живот?

– Да, и за двата трябва здраво да се потрудиш.

– На кого бихте искали да благодарите?

– На хората, които ни гласуваха доверие, и на всички колеги, които са с нас и са били с нас през последните 11 години. Кантората е като един футболен отбор, няма да стигнеш далече само с централни нападатели, важни са всички.

– Какво бихте искали да си кажат хората, след като прочетат вашата главна роля?

– „Тези адвокати ще свършат работа. Трябва да им се обадя!“ (смеят се)

Линк към интервюто за „24 часа“