Законът за особените залози („ЗОЗ“) предвижда, че откриването на производство по несъстоятелност на длъжника не спира започнатото вече изпълнение върху заложено имущество. В такава ситуация синдикът следва да предаде заложеното имущество в разпореждане на кредитора, който има право да го продаде от свое име и за сметка на длъжника. Ако продажбата не бъде извършена до изтичането на 6-месечен срок от вписването на пристъпване към изпълнение, всеки следващ кредитор, вписал пристъпване към изпълнение, може да продаде заложеното имущество.

Въпреки наглед ясната законодателна разпоредба, уреждаща конкуренцията между двете производства, на практика се появяват проблеми в случаите, в които предмет на особения залог е търговското предприятие на длъжника, съществува само един заложен кредитор, който е пристъпил към изпълнение и в последствие се открива производство по несъстоятелност на длъжника.

Съгласно разпоредбите на ЗОЗ, синдикът следва да предаде търговското предприятие на заложния кредитор, който от своя страна е овластен да организира продажбата на последното в 6-месечен срок. В практиката се наблюдават случаи, в които бездействието на заложния кредитор води до неосъществяването на продажбата. Ако към горното прибавим и хипотеза, при която съществува само един кредитор, който е пристъпил към изпълнение, то на практика, заложеното имущество може да остане в разпореждане на последния за неопределен период от време, поради липсата на друг кредитор, имащ права върху предприятието и стремящ се към неговата продажба.

Когато длъжникът се намира в гореописаната фаза на изпълнението по реда на ЗОЗ и се открие производство по несъстоятелност срещу него, всички останали кредитори следва да предявяват вземанията си в откритото производство по несъстоятелност. В този случай, обаче, масата на несъстоятелността остава празна, тъй като търговското предприятие на длъжника вече е предадено в разпореждане на заложния кредитор по другото производство. В тази връзка се оказва, че кредиторите следва да изчакат заложния кредитор да се удовлетвори изцяло от продажбата на търговското предприятие и да върне остатъка от набраната сума от продажбата (или отделни елементи на търговското предприятие) в масата по несъстоятелността, доколкото има такава за връщане.

Практическите проблеми се задълбочават и от противоречивата практика на съдилищата по отношение на това дали заложен кредитор, който не е извършил продажбата на заложеното имущество в предоставения законов срок и при липса на друг пристъпил към изпълнение кредитор, може да извърши продажбата и след изтичането на законовия срок; съществува ли подновяване на пристъпването към изпълнение; колко време може да остане заложеното имущество в разпореждане за заложния кредитор без последният да извършва реално продажбата; необходимо ли е заложният кредитор да предяви вземанията си в откритото производство по несъстоятелността, както и други подобни въпроси.

В гореописаната хипотеза, забавянето (умишлено или неволно) на продажбата на заложеното търговско предприятие от заложния кредитор, може да доведе до намаляване на стойността на последното, както и да се разгледа като увреждане на масата на несъстоятелността, респективно увреждане на интересите на останалите кредитори.

От друга страна, съществува риск заложният кредитор в случай, че не е успял да извърши продажбата на търговското предприятие и добросъвестно е върнал заложеното имущество в масата на несъстоятелността, да не е предявил вземанията си в производството по несъстоятелността, разчитайки на удовлетворение при изпълнение по реда на ЗОЗ, да остане без каквото и да е удовлетворение, поради факта, че не е конституиран като кредитор в производството по несъстоятелността.

Във връзка с горното считаме, че част от колизията между двете производства, може да бъде преодоляна като се обръща внимание на заложните кредиторите винаги да предявяват вземанията си в открито производство по несъстоятелност, а не само да разчитат на удовлетворение от изпълнението по реда на ЗОЗ. Горното може да се преодолее и посредством законодателна промяна, целяща служебно конституиране на пристъпилия към изпълнение заложен кредитор и като кредитор в производството по несъстоятелност.

Липсата на изрична законова уредба по отношение на описаните по-горе хипотези, съчетана с наличието на разнородна съдебна практика, създава съществени трудности в адекватната защита на интересите на кредиторите, поради което е очевидна нуждата от законодателни промени и/или създаване на унифицирана практика в тази връзка.