От началото на годината при БНБ функционира Регистър на банковите сметки и сейфове– електронна информационна система, съдържаща централизирани данни за банкови сметки и банкови сейфове на физически и юридически лица в търговските банки у нас. Разширяването на задълженията на търговските банки да предоставят информация към държавни органи е тенденция в световен мащаб, целяща да помогне в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Това обаче поражда и редица въпроси относно банковата тайна, сигурността на информацията и нерегламентирания достъп до нея.

Каква информация съдържа Регистърът на банковите сметки и сейфове?

Регистърът е централизирана електронна система, която обобщава информацията за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат с тях лица, както и за лицата, наематели на сейфове в банки, и техните пълномощници.

Задължение на банките и клоновете на чуждестранните банки у нас е да поддържат регистъра при БНБ актуален. Всяка седмица те подават информация за откриване и закриване на сметки и промяна на обстоятелства по съществуващи, съответно за сключване на нов договор за наем на сейф, както и при прекратяване на такъв договор.

Предоставяната в регистъра информация съдържа име и ЕГН на титуляра на сметката; име и ЕГН на упълномощено лице да се резпорежда със сметката; номера, вида и валутата на съответната сметка; датата на нейното откриване и закриване, както и друга информация. Все още не е ясно какви данни ще подават банките в графата „друга информация”. Не би следвало да се разкриват наличността и операциите по сметките, тъй като тази информация е банкова тайна, за чието разкриване е предвиден специален ред в Закона за кредитните институции.

Кой има право да получи информация от регистъра на БНБ?

На първо място това е титулярът на сметката или сейфа. Срещу такса той може да поиска справка за съдържащата се в системата информация за него или за управляваното от него търговско дружество.

Право на достъп имат още съдът, прокуратурата, следствието, НАП, ГДБОП, МВР, ДАНС, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, банките, частните съдебни изпълнители и др.

Важно уточнение е, че посочените институции имат право на информация от регистъра, но само във връзка с конкретни проверки.

Така например, ако НАП е образувала проверка спрямо фирма Х, служителите по проверката ще имат право на достъп до информация от регистъра за банкови сметки и сейфове на името на това дружество. Частен съдебен изпълнител ще може да изиска информация от регистъра по образувано при него изпълнително дело срещу дадено физическо или юридическо лице. Банка също ще има право на информация, ако, например, сте кандидатствали за кредит при нея.

Как ще се гарантира и контролира регламетнираният достъп до регистъра?

Вероятно вече си задавате въпроса как ще сте сигурни, че някой няма да злоупотреби и неправомерно да получи информация от регистъра за банковите ви сметки и за откритите на ваше име сейфове. Отговорът е, че няма как да сте напълно сигурни.

Контролът по спазване на правилата за подаване и получаване на информация от регистъра се осъществява от БНБ. Съгласно указания на подуправителя на БНБ от 14 февруари 2017 г., органите и институциите, които имат право на достъп до регистъра, ще трябва да подадат заявление за включването им в информационната система. Към заявлението те ще прилагат и разписани от тях вътрешни правила за това кои са оправомощените длъжностни лица, които ще бъдат регистрирани като потребители с право на достъп до регистъра, какви мерки ще приложат за съхранение, защита и контрол на получаването и ползването на информация от системата, както и за предотвратяване на нерегламентиран достъп до нея.

Законът задължава органите и институциите да вписват в специален регистър данните за справки от системата на БНБ по повод на конкретните проверки. Така например, ако ЧСИ получи информация по справка за вас или вашата фирма, то ще трябва да я отрази в специалния си регистър, като посочи и номера на изпълнителното дело, по повод на което я е направил.

Към момента са посочени единствено санкциите за банките, които не изпълняват задължението своевременно и точно да подават информация в регистъра. Липсват обаче посочени санкции при неправомерен достъп до информация.

Какви са предимствата и недостатъците на новите регламенти

 Наследниците на починал човек ще могат да поискат справка от регистъра за открити на името на техния наследодател банкови сметки или сейфове. Тази информация ще им спести значително време и усилия, за да установят в кои банки праводателят им е имал разкрити сметки.

Централизираният регистър ще бъде от полза и в изпълнителните дела срещу ваши длъжници. Съдебният изпълнител ще може да установи в кои конкретно банки длъжникът има открити сметки и сейфове на свое име, което ще спести такси за налагане на запори във всички банки.

НАП, прокуратурата и другите правоохранителни органи биха могли да използват регистъра в хода на своите проверки. Не са рядкост случаите, в които лица, придобили средства от нерегламентирана дейност, укриват тези суми чрез подставени лица – свои роднини или познати. Макар и формално последните да се титуляри на сметките, действителните собственици на сумите по тях са пълномощници с право да се разпореждат от името на титуляра. Както бе споменато, регистърът ще предоставя информация за имената и ЕГН и на пълномощниците и така ще може да се установи връзка между тях и сумите по сметките.

Сред недостатъците са липсата на достатъчни гаранции, че няма да бъде допуснат нерегламентиран достъп до лична информация на граждани и фирми, представляващи банкова тайна. На този етап липсват санкции, в случай че БНБ установи неправомерно получаване на информация от регистъра. Доколкото информационната система е в процес на изграждане, да се надяваме, че скоро ще бъдат включени допълнителни мерки, които да повишат нейната сигурност.

Статията е публикувана в Economic.bg

Автор: адв. Теодор Тодоров