Проблемите при извеждане на дете в чужбина след раздяла с партньора.

Според статистиката процентът на браковете, завършващи с развод, непрекъснато расте – не само у нас, но и в повечето европейски страни. Брачната клетва „докато смъртта ни раздели“ бързо губи своя смисъл, но независимо от желанието им да продължат живота си поотделно, на разделените партньори се налага да общуват помежду си най-малкото в името на детето.

Без съмнение сред най-сложните за двамата разделени родители въпроси е този за пътуване и престой на детето в чужбина.

В последните години светът се отвори все повече за нас. Глобализацията, членството на България в ЕС, достъпът до образование в чуждестранни училища и университети, достъпните самолетни билети, надпреварата между различните дестинации в туризма, множеството международни програми за обмен направиха така, че за децата ни се откриха много възможности да пътуват по света.

Съгласно българското законодателство непълнолетните деца пътуват извън страната, придружени от двамата си родители, а при невъзможност – само от единия, но с писмено съгласие на другия. При разтрогване на отношенията в семейството обаче въпросното съгласие често става непостижимо и се превръща в инструмент за съзнателен тормоз. Изгубеното доверие между бившите партньори ги кара да откажат, като причините варират от желание за лично отмъщение до страх от отвличане или терористични атентати. Така безобидната на пръв поглед почивка в Гърция може да доведе до много нерви, анулирани резервации и в крайна сметка провалена ваканция.

Какви са вариантите пред родителите, за да може техните отношения да не бъдат в ущърб на детето?

Нотариално заверено съгласие

Най-лесният и разумен вариант за осигуряване на съгласие е с нотариално заверена декларация от единия родител за извеждане на детето в чужбина, придружено от другия родител. При влошени отношения между бившите партньори обаче това е трудно. Даването на съгласие е на практика невъзможно и при незаинтересован родител, който не може да бъде намерен или се укрива.

Важно е да се знае, че даденото с декларация съгласие може да бъде оттеглено по всяко време, което поставя другия родител в постоянна несигурност. Внезапното оттегляне на съгласието може да осуети планираната почивка дори в последния момент.

Заместване на съгласието на родител от съда

По-бавният, но по-стабилен начин за регулиране на отношенията между бившите партньори по повод извеждането на общото им дете в чужбина е осигуряване на съгласието по съдебен ред. В същото производство може да бъде поискано и издаването на необходимите лични документи на детето за осъществяване на пътуването.

Съдебната практика е наложила критерии, съобразно които да се разрешава на единия родител да изведе непълнолетното си дете, въпреки волята на другия. Родителят, който се нуждае от съгласие, депозира молба пред районния съд по настоящия адрес на детето. В нея се посочват причините, поради които се иска извеждане на детето в чужбина, времето на престой и страната, която ще бъде посетена. Съдът следва да бъде убеден от молителя, че пътуването е в интерес на детето. Аргументите трябва да са убедителни, защото те ще се сблъскат с тези на другия родител, който е ответник по делото.

Това производство не е формално, в него може да бъде срещната сериозната съпротива на другия родител, който също има право да ангажира доказателства, с които да убеди съда в обратната теза. Той може да предяви и насрещен иск за получаване на разрешение за извеждане на детето в чужбина за себе си. В този случай родителят, който е започнал производството, ще трябва да вземе становище и по искането на другия родител, както и да ангажира доказателства, в случай че възразява. Така на практика, при уважаване и на двете искания, всеки родител ще има утвърдено от съда право да извежда детето извън пределите на България.

Макар и тези искове да подлежат на контрол от Върховния касационен съд (ВКС), законът допуска предварително изпълнение на постановеното решение по преценка на съда. Така имате възможност да планирате краткосрочно бъдещите пътувания, защото съдът може да допусне предварително изпълнение още с постановяване на решението на първа инстанция.

Проблемите в съдебната практика досега

В много случаи в практиката досега съдът не бе сезиран с искане за заместване на съгласието на другия родител за конкретно пътуване, а общо, без конкретизация на страните и без определен период от време. Това доведе и до противоречива практика на съдилищата – някои издаваха разрешения за неограничен период и държави, други изискваха точни дати на пътуване и едва ли не конкретно местоположение на детето в чуждата държава. Започна да се разграничава практика на регионален принцип – например, в някои окръжни градове изискванията бяха изключително стриктни, в София пък практиката беше по-либерална.

Горните противоречия наложиха постановяването на тълкувателно решение на ВКС, което да уеднакви изискванията при даване на разрешения. С него съдът прие, че искането за разрешение за пътуване трябва да е конкретизирано, като се посочи: определена държава или поне кръг от държави, до които ще се пътува; времето на пътуването или поне определен период от време, през който да се осъществи; причината за пътуването. По този начин е намерена златна среда, при която искането да не е твърде конкретно, което би затруднило реализацията му, но и да не бъде твърде широко, което би лишило съда от преценка за необходимостта му. С решението си, ВКС очерта и критерии, които съдилищата да спазват при постановяване на решенията си. Прието е, че пътуването до страна, в която има неотстранени щети от природен катаклизъм или неразрешен военен конфликт, не е в интерес на детето. Не е препоръчително и пътуването до страна, относно която българската държава е лишена от възможността да упражни какъвто и да е контрол за защита правата на детето – държави, които не са членки на ЕС, не са страни по Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца или вътрешното им право отрича международно признатите човешки права и свободи. Върховният съд подчертава, че пътуване до подобна държава не е в интерес на детето, тъй като е застрашена сигурността му.

В Тълкувателното решение е разгледана и разликата между краткосрочно пътуване и местоживеене на детето в чужбина с оглед преместването на родителя, който упражнява родителските права. Когато става въпрос за промяна в държавата на местоживеене, ВКС посочва, че това е твърде съществено и значително се засягат правата и на другия родител. В този случай въпросът за предимствата и недостатъците на преместването трябва да се изследва задълбочено, като се прецени влиянието върху детето, запазване на връзката му с другия родител и с родната страна, запазване на националната идентичност и култура и пр. Всичко това следва да бъде съпоставено с ползите върху културата, образованието и разширяване на мирогледа на детето, които то ще получи при престоя си в чуждата страна.

Изход от задънената улица

Законът не позволява детето да бъде поставено в позицията на „заложник“ на някой от родителите си, ако са налице аргументи за неговия интерес да пътува извън рамките на страната. Отказът на втория родител не е непреодолимо препятствие. Съдебната защита дава възможност съдът да замести неговото съгласие, в това число и за повече от едно пътуване. Това помага за планиране както на краткосрочни ваканции, така и на образованието. Критерият е винаги интересът на детето, а той всякога включва общуването му и с двамата родители.

Автор: адв. Пламена Василева