Обществената дискусия около Корпоративна търговска банка повдига множество въпроси за процедурата, компетентните органи, правата на вложителите.

Банката продължава да е под специален надзор и все още няма яснота кога и как ще бъдат компенсирани вложителите, но ето какво казва настоящото законодателство по въпроса.

Нормативната рамка, която урежда процедурата, се съдържа най-вече в Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ) и Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер. Разпоредбите се отнасят за всички банки с разрешение да приемат влогове в България.

Основен орган в процедурата е Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Неговата главна функция е да защитава интересите на вложителите и да гарантира банковата стабилност. За да постигне това, Фондът трябва да разполага със значителен финансов ресурс. Този ресурс се набира основно от вноски, които всяка банка с лицензия от БНБ изплаща. Натрупващите се средства могат да се инвестират в различни финансови инструменти, като ограниченията са това да са ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата, краткосрочни депозити в търговски банки и депозити в БНБ.

Към края на 2013 г. парите на Фонда са малко над 1.8 млрд. лв. По последни данни на БНБ депозитите на домакинствата са общо 38.6 млрд. лв., а на нефинансовите предприятия малко над 15 млрд. лв. Разбира се, тук се включват и много влогове над гарантирания размер. Но какво се случва, ако средствата на Фонда не стигат, за да покрият гарантираните влогове в банка с отнет лиценз?

Дори да има недостиг на средства, задължението за изплащане на всички гарантирани влогове остава и Фондът има няколко варианта да осигури необходимите средства. Управителният съвет може да задължи банките да преведат авансово годишни премийни вноски, да увеличи размера на годишната премийна вноска или да използва заем. Заеми могат да бъдат вземани от български и чуждестранни банки, както и от други лица, но и от държавния бюджет с решение на Народното събрание. При ползване на заем ФГВБ може да обезпечи задължението си с държавна гаранция или със собствени активи, включително и с бъдещи вземания от годишни премийни вноски.

Според закона гарантирани са влоговете в лева и в чужда валута. Под „влог“ се разбира парични средства по банкова сметка, независимо от нейния вид, открита на името на едно или повече физически или юридически лица, както и кредитни салда, произтичащи от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, които банката е длъжна да плати обратно на вложителя. На практика тук не става въпрос само за депозити, както повечето хора си мислят. Гарантирани до определен размер са паричните средства по банкова сметка от всякакъв вид, открита на името на физическо лице или нефинансова институция.

Тук следва да отбележим една особеност – ако вложител самостоятелно е договорил привилегирован режим за негов влог, средствата по него не са гарантирани. Не са гарантирани още влоговете на финансови институции и на местни и централни власти, както и на акционери в банката с над 5% участие, на членове на управителните и контролните органи и одиторите на банката и на техните близки роднини.

Законът гарантира пълно изплащане на сумите до 196 000 лв. по влогове на едно лице в една банка, независимо от броя и размера им, като тези в чуждестранна валута участват с левовата си равностойност, определена по курса на БНБ към началния ден на изплащане на гаранцията. Това означава, че ако лицето има пет влога от по 100 000 лв. в една банка, Фондът ще изплати сума в максимален размер от 196 000 лв. общо за всички влогове. Ако има пет влога от по 150 000 лв. в пет различни банки и лицензията на всички тях бъде отнета, вложителят трябва да получи пълните суми и по петте влога. За горницата над гарантирания размер вложителите се удовлетворяват от имуществото на банката според действащото законодателство, т.е. посредством производство по несъстоятелност, в което всеки вложител трябва да защити интересите си и да очаква евентуални постъпления от разпродаването на активите на банката.

При съвместен влог частта на всяко лице се взема предвид за установяване на общия размер на влоговете му в банката. Ако пет лица са вложители с равно участие по съвместен влог от 500 000 лв., всяко от тях ще получи 100 000 лв. (освен ако извън съвместния влог няма и други в същата банка).

При договор за влог в полза на трето лице право да получи плащане от Фонда има лицето, в чиято полза е направен влогът (бенефициерът), освен ако договорът не предвижда друго. При повече от един бенефициер се прилагат правилата за съвместния влог.

Ако път от своя страна вложителят има задължения към банката, определената гаранция се приспада от тях.

Важно е съшо така да се отбележи, че в посочения максимален размер се включват и начислените лихви към датата на решението на Българска народна банка, с което е отнета лицензията за банкова дейност. На практива това ще рече, че ако едно лице има влог от 196 000 лв., по който е натрупана лихва от 6000 лв., например, въпросното лице ще получи 196 000 лв., а не 202 000 лв. Ако от своя страна има влог от 40 000 лв. и дължима лихва от 10 000 лв., ще получи цялата сума от 50 000 лв.

В срок до 3 работни дни от датата на решението на БНБ, с което се отнема лицензията на търговска банка, назначеният квестор, ликвидатор или синдик е длъжен да представи на управителния съвет на ФГВБ информация за влоговете в банката.

Изплащането на суми от Фонда започва не по-късно от 20 работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане на лицензията, като при изключителни обстоятелства този срок може да бъде удължен с до 10 работни дни. В случая с КТБ тези срокове все още не са започнали да текат – банката продължава да е под специалния надзор на БНБ и има само заявено намерение за отнемане на лиценза й, но не и реално решение за това.

Денят на изплащане на гаранцията трябва да се обяви до 7 работни дни преди започване изплащането на сумите, като тази дата, както и избраната обслужваща банка се оповестяват в най-малко два централни ежедневника. До началния ден за изплащане назначените квестори, ликвидатори или синдици или друго изрично упълномощено от тях лице имат задължението да подготвят информация относно дължимите за изплащане суми, вложителите и други данни според сключения с обслужващата банка договор, както и общата сума на подлежащите на изплащане гарантирани влогове. Тази информация се предоставя на ФГВБ и на обслужващата банка в деня преди началния ден за изплащане на гарантираните размери по влоговете. При предоставянето на тази информация ФГВБ извършва проверка на окончателно определената за изплащане сума и при установени грешки те трябва да бъдат остранени преди началния ден на изплащането. ФГВБ превежда на обслужващата банка окончателно определената сума и й нарежда да изплаща сумите на вложителите. При поискване всеки вложител има право да получи писмено удостоверение за подлежащата на изплащане сума.

За да може вложител да получи гарантирания размер по влоговете си, трябва да настъпи определеният начален ден за изпалащане, но и да бъде представен наборът от документи, посочен в Наредба № 23.

Лице, което претендира, че притежава влог, но не е включено в изготвения списък или оспорва данни от него, има право до 1 година да внесе писмени възражения, като представи доказателства за правата си. 7-дневен е срокът за произнасяне по депозирано възражение. При отказ по възражението вложителят може да предяви правата си по установения в законодателството ред. В случай че възраженията бъдат приети, коригиращата информация се изпраща своевременно на ФГВБ и обслужващата банка.

Всеки вложител може да получи изплащане на гарантирания размер по влоговете си след представяне в обслужващата банка на писмена декларация в два екземпляра, с която декларира, че не попада в изключенията за изплащане, описани в чл. 5, ал. 1, т. 2-5 и ал. 2 от ЗГВБ. Освен това то трябва да представи и следните документи:

– за физически лица – лична карта (документ за самоличност на чуждестранно физическо лице);

– за юридически лица – единен идентификационен код или удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ, както и актуално удостоверение за регистрация, с което се удостоверяват лицата, които го управляват и представляват, с посочване на техни лични данни по документ за самоличност.

Ако за изплащането се явява пълномощник, той трябва да представи изрично нотариално заверено пълномощно от титуляра и нотариално заверена декларация за липсата на обстоятелствата по чл. 5, ал. 1, т. 2-5 и ал. 2 от ЗГВБ. Обслужващата банка извършва проверка на самоличността и документите и ако всичко е изрядно, изплаща съответните суми. С размера на изплатените суми се намалява размерът на задълженията на банката с отнет лиценз към вложителите.

Стъпките по изплащане на гарантираните суми по влогове са ясно установени в норамативните актове. Компететните органи в лицето на БНБ и ФГВБ са натоварени с по-тежката част от изпълнението на процедурата, но е важно и всеки вложител да предприеме своевременно необходимите стъпки, за да може да защити интересите си. Законовата рамка е предвидила и предоставила набор от средства, с които вложителите да реагират при грешка на компетентните органи. Използването на тези средства обаче изисква активната позиция на засегнатите – на първо място да се информират за своите права и да знаят към кого да се обърнат.

* Статията беше публикувана в capital.bg на 18.08.2014 г. под същото заглавие.

Автор: адв. Михаил Станков, съдружник в Адвокатско дружество „Станков, Тодоров, Хинков и Спасов“