Мярката “60:40” – кои работодатели и по какъв ред могат да се възползват от облекченията?
От днес започва кандидатстването за изплащане на компенсациите на работодатели по схемата “60:40”. С ПМС № 55/30.03.2020 г. бяха конкретизирани условията и механизма, по които работодателите, избрали да задържат на работа своите работници/служители въпреки кризата, могат да се възползват от възможността за подпомагане от държавата по тази мярка.
📍Размер и срок:
Размерът на компенсацията, която работодателите ще могат да получават, е определен като 60 % от осигурителния доход на съответния работник/служител за м. януари 2020 г., а срокът, за който могат да се възползват от нея, е докато действа новоприетият Закон за мерките и действията по време на извънредно положение, но за не повече от три месеца. Работодателят е длъжен да заплати пълното възнаграждение на работника/служителя за месеца, за който се заявява компенсацията, заедно с осигурителните вноски.
📍Обхват:
Първоначално предвиденото приложно поле на мярката беше разширено, като сега то обхваща две групи работодатели:
1. Работодатели, които са били непосредствено засегнати от извънредното положение, доколкото в изпълнение на Заповедите на министъра на здравеопазването са преустановили работата си. Те могат да се възползват от мярката, без да обосновават спад в приходите си. Това са предприятия в секторите: – търговия на дребно без търговията с автомобили и мотоциклети, с изключение на: търговия с храни, напитки, тютюневи изделия и лекарства, търговия с медицински стоки, търговия на дребно на открити щандове и пазари, търговия на дребно извън търговски обекти; – ресторантьорство и питейни заведения; – пътнически въздушен транспорт; – туризъм и хотелиерство; – кино; – спорт и фитнес; – частно предучилищно образование; – организиране на конгреси и търговски изложения; – артистична и творческа дейност култура и др.
2. Работодатели от други сектори, които със заповед са преустановили работата на предприятието или на част от него, или на отделни негови работници и служители за целия период на извънредното положение или за част от него, или са установили непълно работно време в предприятието или в негово звено, в следствие на което приходите им от продажби са намалели най-малко с 20 %. Референтната стойност на продажбите, спрямо която се определя намаляването, е тази на продажбите за съответния месец на миналата година, а за предприятията, учредени след 01.03.2019 г., за релевантни се смятат продажбите през месеца, предхождащ подаване на заявлението, спрямо усреднените приходи за м. януари и февруари 2020 г.
📍Изключени сектори:
От възможността да се възползват от мярката изрично са изключени работодатели от следните сектори: – Финансова и застрахователна дейност; – Образование; – Държавно управление; – Хуманно здравеопазване и социална дейност; – Дейности на домакинствата като работодатели; – Селско, горско и рибно стопанство; – Дейности на екстериториални организации и служби.
📍Ограничения:
Освен общите ограничения въз основа сектора, в който оперират, съществуват и и такива относно някои категории работници/служители, за които работодателите не могат да се възползват от помощта, а именно: – работници/служители, които са наети след началото на извънредното положение; – работници/служители, които ползват отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, осиновяване на дете до 5 г. и отглеждане на дете до 2 г. – работници/служители, за които се получава финансиране с европейски и др. публични средства.
🔎Допълнителни условия:
Наред с това да упражнява дейността си в някой от посочените сектори или при наличие на предвидения минимум спад в продажбите, работодателят, който иска да се възползва от облекчението, следва да отговаря едновременно и на следните условия:
– Да е юридическо лице, учредено съгласно законите на РБ или да е чуждестранно ЮЛ, което упражнява дейността си в България; – Да няма установени с акт задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и лихвите по тях, които не са разсрочени, отсрочени или обезпечени. – Да не е обявено в несъстоятелност или да се намира в открито производство по несъстоятелност, или в ликвидация; – Да няма установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение нарушение на изрично изброени разпоредби на Кодекса на труда или на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, сред които са разпоредбите, касаещи: задълженията на работодателите за сключване на трудовия договор с работника/служителя преди постъпването му на работа и задължително в писмена форма, за изпращане на уведомление до НАП, забраната за едностранно изменение на трудовото правоотношение и др.; – Да запази заетостта на работниците/служителите, за които е получена помощта, за период не по-малък от периода, за който е изплатена компенсацията.
💡Процедура:
Процедурата се провежда пред Бюрото по труда по място на работа на работниците/служителите, за които се заявява компенсацията. Кандидатстването за изплащане на компенсацията става по електронен път с електронен подпис, с препоръчано писмо с обратна разписка (като списъкът на лицата се предоставя на електронен носител) или, при невъзможност за някой от посочените варианти – на място в Бюрото по труда с документи на хартиен носител. Документите, с които работодателите кандидатстват, включват: заверено копие на заповедта, с която е преустановена работата или се установява непълно работно време, заявление по образец, съдържащо декларация за запазване на заетостта, декларация с данни за платежната сметка на работодателя и декларация за намаляване приходите от продажби и документи, от които последното се установява, и списък на работниците/служителите, за които се заявява компенсацията. В срок до 7 дни от депозирането им, документите се разглеждат от комисия, която извършва служебна проверка и оценка на документите и декларираните в тях обстоятелства, като работодателят може да бъде задължен да предостави и допълнителна информация или документи. В срок до 2 дни след изтичането на срока за проверка и оценка, се извършва и уведомяването на заявителя. Ежедневно бюрата по труда изпращат информацията за одобрените работодатели до Агенция по заетостта, която препраща информацията към НОИ, откъдето се изплащат компенсациите. Ако се установи, че декларираните обстоятелства са неверни, работодателят е длъжен да върне изплатената компенсация.