Нова законодателна рамка ще защитава лицата, сигнализиращи за нарушения и нередности. Какво трябва да знае бизнесът?
На 17.12.2021 г. изтича срокът на страните от Европейския съюз да приведат националните си законодателства в съответствие с разпоредбите на Директива 2019/1937 относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (красноречиво известна на английски като The Whistleblower Directive).
Директивата предвижда създаването на организация от работодателите по такъв начин, че да бъде предоставена безопасна възможност на сигнализиращите да подават сигнали за нарушаване на законодателството в определени сектори, без за тях да възникват неблагоприятни последици.
Кои лица ще се ползват от защитата на Директивата?
Лицата, които ще могат да подават сигнали за нарушения под защитата на новите правила, са не само служителите/работниците на работодателя (на пълно или непълно работно време, на постоянен или временен трудов договор). Сигнализиращи могат също да бъдат лица, извършващи услуги по граждански договор, стажанти и изобщо лица, които са имали възможност в работен контекст (в най-широк смисъл) да получат информация за нарушението. Такива лица биха могли да бъдат и контрагенти на предприятието – доставчици, клиенти и други.
В кои сфери са нарушенията, за които ще може да се сигнализира съгласно новите правила?
Основният законодателен акт, чрез който България ще транспонира Директива 2019/1937 – Закон за защита на лицата, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения, по всяка вероятност ще касае не само нарушения на правото на Европейския съюз, но и нарушения на българското законодателство в следните области:
- обществени поръчки;
- финансови услуги, продукти и пазари и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
- безопасност и съответствие на продуктите;
- безопасност на транспорта; опазване на околната среда;
- радиационна защита и ядрена безопасност;
- безопасност на храните и фуражите, здраве на животните и хуманно отношение към тях;
- обществено здраве;
- защита на потребителите;
- защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни и сигурност на мрежите и информационните системи;
- нарушения, засягащи финансовите интереси на Съюз и нарушения, свързани с вътрешния пазар, включително на правилата на Съюза за конкуренцията и държавната помощ и на правилата за корпоративното данъчно облагане.
Не е необходимо тези сигнали да касаят конкретни правонарушения – не е нужно да е нарушена конкретна правна норма. Те могат да бъдат и неправомерни практики – действия или бездействия, които формално не изглеждат незаконни, но които противоречат на предмета или целта на законодателството.
Също така, не се изисква сигналът да се отнася до действително нарушение. Необходимо е единствено лицето, което го е подало, да е имало основания да смята, че нарушението е било действително.
С други думи, кръгът на нарушенията, за които ще може да се сигнализира, е широк и покрива сериозна част от стопанските сфери, в които са ангажирани голяма част от българските компании и администрация.
Кои са организациите, които ще трябва да вземат навременни мерки?
Директивата въвежда изисквания за създаване на вътрешни канали за подаване на сигнали за всяко предприятие с повече от 50 служители/работници. Това биха могли да бъдат както обособени звена в структура на предприятието, така и трети лица, които са компетентни да приемат и обработват сигналите и разполагащи с необходимата експертиза да извършват предвидената дейност съгласно Директивата и закона, който предстои да се приеме в България.
И в двата случая, натовареното с тази функция лице ще трябва да извършва преценка следва ли сигналът да бъде препратен на съответната държавна институция или същият не съдържа достатъчно данни за извършено нарушение, както и да изпълнява други задължения в тази връзка, които предстои да се предвидят в обсъждания закон.
Каква е защитата на сигнализиращите срещу ответни действия?
Законова защита ще се предоставя на лицата, подали сигнал за нередност по някой от следните начини – чрез вътрешно подаване на сигнал, чрез външно подаване на сигнал (директно към компетентния държавен орган) или чрез т.нар. публично оповестяване на нередност (чрез медии, социални мрежи и други, но само в изрични случаи).
Понятието „ответни действия“ следва да се разбира в най-широк смисъл – такова е всяко действие, насочено срещу сигнализиращия, което е мотивирано от желание за „отмъщение“ (това е думата, с която борави Директивата). Такова може да бъде например уволнението или отказът лицето поначало да бъде назначено на работа, отказването на очаквано повишение. В случай че лицето, което е подало сигнал, е доставчик или клиент, като ответни действия могат да се възприемат отказът да бъдат продължени договорите с този доставчик, накърняване на търговската му репутация чрез създаване на негативен негов имидж пред други и т.н. От защитата се ползват и юридически лица, принадлежащи на сигнализиращия.
Наличието на ответни действия се предполага във всички случаи, когато срещу подалото сигнал за нарушение лице са предприети някои от гореизброените действия или подобни на тях. Това предположение би могло да бъде оборено от предприелия действията, ако той успее да докаже, че мотивът за тях не е отмъщение заради подадения сигнал.
Как се обработват личните данни на сигнализиращите?
Информацията за лицата, подали сигнал, се обхваща от регулациите в областта на защитата на личните данни и съответно към нейното обработване и съхранение ще се прилагат високите законови стандарти, установени главно в GDPR. Независимо дали тази обработка се извършва от вътрешна структура на организацията или от външен консултант, личните данни на сигнализиращите трябва да се съхраняват законосъобразно и това по всяка вероятност ще подлежи на отделен контрол. Нарушаването на законовите изисквания за обработване на личните данни на лицето, подало сигнал, би могло да ангажира административно-наказателна отговорност.
Какво следва за бизнеса?
Доколкото все още разпоредбите на Директивата не са транспонирани със закон в България, не може с категоричност да се анализира какви ще са задълженията за бизнеса и в какви срокове следва да приведат дейността си в унисон с новите правила.
Със сигурност компаниите с над 50 служители/работници ще трябва да създадат необходимата организация (вътрешна или чрез външен консултант) по такъв начин, който да обезпечава в максимална степен защитата на сигнализиращите, тяхната анонимност (ако е възможно), законосъобразното обработване на сигналите, евентуалното им пренасочване към компетентните органи и защитата правата на всички участници в тази процедура.
Също така, новите промени по всяка вероятност ще доведат и до ревизия на вътрешните правила на работодателите, като в тях ще трябва да се отразят защитните механизми, предвидени за сигнализиращите, начините за подаване на сигнал и стъпките, които следва да се предприемат на всеки етап.
Не на последно място, компаниите ще следва да информират подробно лицата, имащи качество на сигнализиращи, за техните права съгласно Директивата и за начина на упражняването им, което вероятно ще наложи провеждането на специализирани обучения или изготвяне на подробни заповед, правилник или инструкции, които да изпълнят тази функция.