От 23.12.2021 г. са в сила новите разпоредби в Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Това са най-мащабните изменения, правени наведнъж в ЗАНН от неговото приемане през 1969 г. Кои са новите моменти и какво е важно да знаят както бизнесът, така и гражданите:

Намаляване размера на глобата при заплащане в срока на обжалване

Първото нововъведение, което ще намери широко практическо приложение, е възможността за намаляване размера на наложената с наказателното постановление глоба при своевременното й заплащане. За да се възползва от тази възможност, нарушителят трябва да се откаже от правото си да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба /т.е. относно размера й/. В тази хипотеза, той трябва да заплати 80 на сто от нейния размер в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление, освен ако специален закон предвижда друг намален размер на глобата. При заплащане в посочения срок, наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и едновременно с това е заплатил глобата в 14-дневния срок от издаването на наказателното постановление, производството по разглеждане на жалбата в частта относно глобата се прекратява.

Възможност за постигане на споразумение с наказващия орган

Предвидена е възможност за сключване на споразумение между наказващия орган и нарушителя. Това ще става, след като е съставен актът (АУАН). В 14-дневен срок от връчването на препис от АУАН на нарушителя, за него възниква възможността да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение, с което производството да приключи. Наказващият орган също има възможност да отправи такова предложение, но не е задължен да го прави. Споразумение не се допуска в следните четири случая:

1. за повторно извършено нарушение;
2. за нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който на нарушителя е наложено административно наказание извън случаите по т. 1 /т.е. извършено е различно нарушение/, или е издадено предупреждение за нарушение от същия вид;
3. в случай че деянието, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение, съставлява престъпление;
4. когато признанието на нарушителя не се подкрепя от събраните доказателства по преписката /т.е. лицето признава за нарушение, което не е извършило/.

Срокът за сключването на споразумение е един месец от получаването на АУАН от наказващия орган. То задължително е в писмена форма. Споразумението по ЗАНН обективира постигнатото от страните съгласие по отношение на това дали има извършено нарушение, каква е правната му квалификация, дали е извършено от лицето, срещу което е издаден АУАН и дали е извършено виновно /ако става въпрос за физическо лице, за юридическите лица това не е необходимо/. В случай че АУАН е съставен за няколко нарушения, споразумение може да се сключи само за едно или за част от тях, а за останалите производството да продължи по общия ред. Споразумението се подписва от нарушителя и от наказващия орган и влиза в сила от датата на подписването му, освен ако наложеното наказание е глоба – тогава влиза в сила от датата на заплащането ѝ. Споразумението е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление.

Когато със споразумението се налага административно наказание глоба – самостоятелно или с друго наказание, наказващият орган определя глобата в размер на 70 на сто от минимума или от точно определения размер, предвиден за извършеното нарушение, а когато в закона не е предвиден минимум, наказващият орган определя размера на глобата в размер не повече от 70 на сто от половината от максимума. Когато наложеното със споразумението наказание е глоба, нарушителят се задължава да я заплати в 14-дневен срок от сключването на споразумението. В случай че той не направи това, наказващият орган с постановление, което не подлежи на обжалване, обявява, че не е изпълнен елемент от постигнатото споразумение и издава наказателно постановление.

Ревизии в частта за обогатяване при извършено престъпление

Прецизирана е материята на имуществените санкции за юридическите лица поради обогатяване от извършено престъпление. След промените, при определяне размера на имуществената санкция ще се вземат предвид тежестта на извършеното престъпление, финансовото състояние на юридическото лице, съдействието за разкриване на престъплението и за възстановяване вредите от него, размерът на облагата и други обстоятелства. Предвижда се отговорността на юридическото лице да се погасява с изтичане на срок, равен по продължителност на този по чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс /абсолютна давност, която се определя от размера на предвиденото за съответното престъпление наказание/, считано от датата на извършване на престъплението, от което се е обогатило или би се обогатило юридическото лице.

Ново наказание – труд в полза на обществото

Въведено е ново наказание – безвъзмезден труд в полза на обществото. То ще се налага за административно нарушение, извършено повторно или за такова на системно извършване, ако в закона, по който е било извършено административното нарушение, е предвидено това. Повторно извършено нарушение има тогава, когато лицето е било наказано вече веднъж за същото нарушение с влязло сила наказателно постановление или решение. Нарушение на системно извършване е такова, при което нарушителят е осъществил нарушението поне три пъти, като не е бил наказан за тях поотделно, тъй като отделните нарушения са били например маловажни /по смисъла на чл. 28 от ЗАНН/, но многократното извършване на нарушението обединява всички отделни нарушения в едно, за което би могло да се наложи безвъзмезден труд в полза на обществото.

За момента този вид наказание се предвижда да бъде налагано за някои нарушения по Закона за горите и при случаи на дребно хулиганство. Безвъзмезден труд в полза на обществото може да се налага самостоятелно или едновременно с друго наказание – например заедно с глоба. По същество това наказание представлява полагане на безплатен труд в полза на държавна или общинска институция или на дружество с държавно или общинско участие. Организацията на изпълнението на наказанието се осъществява от пробационните служби. Продължителността на наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото не може да бъде по-малко от 40 часа и повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години. Това наказание се налага само от съд.

Важният въпрос за маловажния случай

Обогатена е уредбата на маловажния случай. В чл. 28 от ЗАНН е уредено изчерпателно съдържанието на предупреждението, което административнонаказващият орган отправя до нарушителя, вместо да му наложи наказание. Това предупреждение вече задължително ще е само писмено и ще подлежи на обжалване пред съд. В допълнителните разпоредби на закона е дадена легална дефиниция за маловажен случай – „този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид“.

До момента в практиката се приемаше, че липсата или незначителността на вредни последици от нарушението е ирелевантна по отношение на формалните нарушения, а настоящите промени са възможност тази практика да бъде променена.

Разяснените в настоящия текст промени в ЗАНН могат да бъдат оценени като положителни, доколкото те адресират голям брой от текстовете на закона, които не функционираха добре и не отговаряха на динамиката на развитието на отношенията между администрацията и частноправните субекти. Налице е стремеж да се осигурят достатъчно инструменти за облекчаване и на двете страни в процеса – от една страна, администрацията и от друга, бизнеса и гражданите, като прилагането на новите правила и съответните съдебни решения, които неминуемо ще се постановят по тях, ще покажат доколко реформата е била сполучлива и е подобрила отношенията в тази сфера на публичното право.

Автор: Петя Петрова – адвокатски сътрудник