На 04.05.2023 г. влиза в сила приетият от българското Народно събрание Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, като разпоредбите, отнасящи се до работодатели в частния сектор, които имат между 50 и 249 служители, влизат в сила от 17.12.2023 г.

Законът транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и Съвета от 23.10.2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза, за която писахме по-рано през 2021 г.

В общо 17 от 27-те държави членки на ЕС са приети транспониращи закони, като към настоящия момент единствено Унгария не е предприела действия по транспонирането на Директивата в националното си законодателство.

Какво е приложното поле на закона?

Широкото приложно поле на закона се обуславя от неговата цел – да осигури защитата на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод изпълнение на трудовите или служебните им задължения или в друг работен контекст.

 Законът се прилага по отношение на сигнали или публично оповестяване на информация за нарушения както на българското законодателство, така и на актове на Европейския съюз, в някоя от следните области:

а) обществените поръчки;

б) финансовите услуги, продукти и пазари и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма;

в) безопасността и съответствието на продуктите;

г) безопасността на транспорта;

д) опазването на околната среда;

е) радиационната защита и ядрената безопасност;

ж) безопасността на храните и фуражите, здравето на животните и хуманното отношение към тях;

з) общественото здраве;

и) защитата на потребителите;

к) защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни;

л) сигурността на мрежите и информационните системи;

Законодателят е предвидил приложение и за нарушения, които засягат финансовите интереси на Европейския съюз, за нарушения на правилата на вътрешния пазар,  а така също и за нарушения, свързани с трансгранични данъчни схеми, чиято цел е да се получи данъчно предимство, което противоречи на предмета или на целта на приложимото право в областта на корпоративното данъчно облагане.

Какво разбира законодателят под термина „нарушения“?

„Нарушения“ по смисъла на закона са както действия, така и бездействия, които са незаконосъобразни и са свързани с българското законодателство или с актовете на ЕС, или противоречат на предмета или целта на правилата в актовете на Европейския съюз и областите, описани по-горе. Това означава, че нарушенията могат да бъдат и под формата на действия или бездействия, които, на пръв поглед, не са незаконни, но в действителност заобикалят закона и водят до постигането на неправомерна цел.

Кои са лицата, на които се предоставя защита?

Кръгът на лицата, които могат да се ползват от защита, е възможно най-широк.  Законодателят е предвидил, че защитата се предоставя от момента на подаването на сигнала или публичното оповестяване на информация за нарушение.

На първо място, това са работници, служители, държавни служители или изобщо всяко лице, което полага наемен труд. Сигнализиращи могат да бъдат и лица, които полагат труд без трудово правоотношение и/или упражнява свободна професия и/или занаятчийска дейност, доброволци или стажанти. Най-общо, това са всички лица, които биха могли по един или друг начин да получат информация за извършеното нарушение.

Не е необходимо лицата, на които се предоставя защита, да бъдат в пряка връзка с организацията. Напротив – законодателят изрично е предвидил, че могат да се ползват от защита и лицата, които помагат на сигнализиращото лице в процеса на подаване на сигнал, или са по някакъв начин свързани със сигнализиращото лице и които могат да бъдат подложени на репресивни ответни действия поради сигнализирането – колеги и роднини, а също и юридически лица, в които сигнализиращото лице притежава дялово участие, за които работи или с които е свързано по друг начин в работен контекст.

Единственото условие, на което трябва да отговаря сигнализиращото лице, за да се ползва от защитата по закона, е да е имало основателна причина да счита, че към момента на подаването на сигнала нарушението е било действително. Идеята е да се избегнат възможни злоупотреби, като не се предоставя защита на лицата, които умишлено подават невярна информация.

 Защита се предоставя и на лицата, които публично оповестяват информация за нарушения – например чрез медии или социални мрежи. В мотивите към законопроекта е изтъкнато, че с този закон на практика за първи път се регламентира публичното оповестяване на информация със специални правила.

Каква е защитата, която законът предвижда за сигнализиращите лица и лицата, които публично оповестяват информация за нарушения?

Най-общо казано, защитата се изразява в забрана за ответни действия спрямо лицата, които са подали сигнал или публично са оповестили информация за нарушение. По смисъла на закона „ответно действие“ е всяко пряко или непряко действие или бездействие, което настъпва в работен контекст, предизвикано е от вътрешно или външно подаване на сигнал или от публично оповестяване, и което причинява или може да причини неблагоприятни последици, увреждащи сигнализиращото лице.

Иначе казано – всички форми на „отмъщение“ от страна на работодателя са забранени. Такива например са уволнение, временно отстраняване, понижаване в длъжност, отрицателна оценка на работата, прекратяване на лиценз или разрешение, когато лицето е доставчик – предсрочно прекратяване или разваляне на договор за доставка на стоки или услуги и дори насочване на сигнализиращото лице към извършване на медицински преглед.

Кои са задължените субекти по смисъла на закона и в какво се изразяват техните задължения?

Такива са работодателите в публичния сектор и работодателите в частния сектор с повече от 50 служители/работници. Общините с население под 10 000 души или по-малко от 50 работници или служители не попадат в обхвата на закона – те могат да споделят ресурси за получаване на сигнали за нарушения и за предприемане на последващи действия по тях.

Основно тяхно задължение е да създадат канал за вътрешно подаване на сигнал. Какво означава това? Работодателят определя един или повече служители в рамките на организацията, които отговарят за разглеждането на сигнали. Те могат да изпълняват и други дейности, възложени им от работодателя, стига съвместяването им да не води до конфликт на интереси.

В мотивите на законопроекта е посочено, че се цели насърчаване на лицата да пристъпят на първо място към вътрешните канали за подаване на сигнали, като по този начин се ограничават както негативните последици за организацията от гледна точка на репутацията. В допълнение, законодателят е посочил и че „по този начин се заздравява връзката служител-работодател на основата на доверие и вътрешно убеждение, че съответният проблем може да бъде ефективно и ефикасно разрешен с максимална степен на конфиденциалност“.

Ако обаче лицето прецени, че подаването на сигнал по вътрешен канал би останало без резултат, или че биха последвали ответни действия, може да използва външен канал за подаването на сигнала.

Следва да се има предвид, че организацията може да възложи на външно лице да осъществява тази дейност, т.е. не е нужно това лице да е неин служител например.

В изпълнение на изискванията на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и Съвета, българският законодател е определил Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) за централен орган за външно подаване на сигнали. Това означава, че сигнализиращите лица могат да подават сигналите си директно до Комисията, като впоследствие тя ги препраща към компетентните органи, без да разкрива данни за лицето, подало сигнала.

Как се подават сигнали?

Сигналът се подава до лицето, което отговаря за разглеждането на сигнали в съответната организация. Той може да бъде подаден писмено, включително чрез електронна поща, или устно. Законодателят е предвидил възможност устното подаване на сигнал да е възможно по телефона, по други системи за гласови съобщения, а по искане на сигнализиращото лице – и чрез лична среща в уговорен между страните подходящ срок.

 Писменият сигнал се подава чрез попълване на формуляр по образец, утвърден от националния орган за външно подаване на сигнали – КЗЛД. Към сигнала могат да се приложат всякакъв вид източници на информация, подкрепящи изложените в него твърдения, и/или позоваване на документи, в т. ч. посочване на данни за лица, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация.

Кои са „засегнатите лица“ и какви са техните права?

„Засегнато лице“ по смисъла на закона е всяко физическо или юридическо лице, което се посочва при подаването на сигнала или при публичното оповестяване на информация като лице, на което се приписва нарушението или с което това лице е свързано, т.е. лицето, срещу което е насочен сигналът.

В случай че изрази желание, на засегнатото лице се предоставят всички събрани доказателства и му се дава възможност да направи възражение по тях, а също и да представи нови доказателства, които да бъдат събрани в хода на проверката. Засегнатото лице се ползва в пълна степен от правото си на защита и на справедлив процес, както и от презумпцията за невиновност, включително да бъде изслушано, и от правото си на достъп до отнасящите се до него документи.

Задължения за поверителност

Основната идея на закона е в най-пълна степен да бъдат защитени правата на сигнализиращите и тяхната анонимност във всеки етап от процедурата.

Задължените субекти и КЗЛД трябва да предприемат всички необходими мерки за защита на информацията, свързана с подадените сигнали за нарушения, и за защита на самоличността на сигнализиращите лица. Не на последно място, цялостното събиране и обработване на лични данни по силата на закона трябва да се извършва в съответствие с европейското законодателство – основно GDPR, както и със Закона за защита на личните данни.

Какво следва оттук нататък? 

Очаква се въздействието в частния сектор да бъде основно върху малките и средни предприятия, които следва да изградят вътрешни  канали за подаване на сигнали. Поради тази причина законодателят е предвидил срок, в който задължените субекти имат възможност да приведат дейността си в съответствие със законовите изисквания – да създадат съответната организация за разглеждане на сигналите и да предприемат мерки, за да осигурят защита в най-висока степен на лицата, подаващи сигнали, а и на засегнатите лица.

 Конкретната преценка за това дали една компания/организация следва да предприеме действия за изпълнение на закона, както и в каква степен и на какво ниво следва да се изгради необходимата организация, се извършва след допълнителен анализ на броя трудово заети лица в нея, както и на структурната и функционалната й организация.

Автор: Ивана Мангинова, адвокатски сътрудник