Освобождава ли ни COVID-19 от изпълнение на договорни задължения?
Кой и кога може да се позове на непреодолима сила (форсмажор), причинена от коронавируса
С решение на Народното събрание от 13 март в страната бе обявено извънредно положение заради разрастващата се пандемия от коронавируса. Със заповед на министъра на здравеопазването са преустановени посещенията в ресторанти, барове, дискотеки, големи търговски центрове и др. Не е изключено да се въведат и още по-сериозни мерки. Макар извънредното положение да е от няколко дни, усилено се заговори за преки тежки стопански последици.
В тази кризисна обстановка все по-често се споменава терминът „форсмажорни обстоятелства“, който в много случаи погрешно се възприема като „извинение“ една страна да не изпълни задълженията си към друга.
Какво е непреодолима сила (форсмажор)?
Съгласно Търговския закон непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Непредвидимостта му се изразява в това, че страните не са могли да предвидят настъпването му при сключване на търговската сделка. Непредотвратимостта е свързана с извънредния му характер, при което последиците му не могат да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението.
В случай на непреодолима сила задължената страна по сделката не отговаря за неизпълнението си, докато траят форсмажорните обстоятелства, стига да не е била в забава на своето изпълнение преди това.
Например, столично заведение е предварително изцяло ангажирано за края на март за фирмено събитие, като консумацията е предплатена от клиента. Заведението не е могло да предвиди забраната от 13 март и независимо от поведението си не може да промени заповедта на министъра. То може да се позове на това форсмажорно обстоятелство. Ако непреодолимата сила продължи толкова дълго, че компанията, наела заведението, вече няма интерес от изпълнението, тя може да прекрати договора и да иска връщане на сумата.
Кой може да се позове на непреодолима сила?
Това са страните по търговска сделка. Не е задължително и двете страни да са юридически лица – търговци. Възможно е и сделка с физическо лице да бъде търговска, както е при абсолютните търговски сделки, посочени в закона, сред които: банкови и застрахователни сделки, спедиционни и превозни сделки, хотелиерски и туристически услуги, продажба на стоки собствено производство и др. Определящо една сделка да е търговска, е тя да е сключена от търговец и да е свързана с упражняваното от него занятие. Тъкмо защото правото на страната да се позове на форсмажорни обстоятелства произтича от търговска сделка, то определянето й като такава е много важно. Не са редки случаите в съдебната практика с противоречиво тълкуване на търговския характер на дадена сделка.
Страна-длъжник по нетърговска сделка има защита по друг ред, предвиден в ЗЗД – длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, за която не може да му се вмени вина. Тази причина не може да бъде липса на парични средства за заплащане на задължението. Например, извънредните мерки са принудили работодателя да ви пусне в неплатен отпуск. Нямате средства за предстоящия наем на квартирата, си, но и нямате вина, че не работите, за да получите заплата. Въпреки това, ще отговаряте пред наемодателя, когато задължението е парично. Същото важи и при задължения по банкови кредити и финансови лизинги.
Кога може да се позовем на непреодолима сила?
Наличието на извънредно положение само по себе си не е основание да не отговаряме за договорните си задължения. Съществено е как това събитие от извънреден характер обективно не е дало възможност да изпълним задълженията си.
Например, предприятие от Бургас произвежда компоненти в сферата на автомобилостроенето. В началото на март то е приело поръчка от компания от София за изработката и доставката на 1000 компоненти със срок на изпълнение 15 март. Действащите към този момент извънредни мерки не водят до преустановяване на производството за бургаската компания. Ако не изпълни задълженията си в уговорения срок, тя ще отговаря за вредите от забавеното изпълнение. Различно би било, ако купувачът е компания от Виена. Ако забавената доставка е заради засилените мерки на граничните служби, затварянето на австрийската граница и др. производни на мерките срещу коронавируса, то забавата ще бъде пряко следствие от непреодолима сила.
Как да действаме в случай на форсмажор?
Ако не можете да изпълните задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок трябва да уведомите писмено другата страна в какво се състои форсмажорът и за възможните последици за договора. Ако не направите това, ще дължи обезщетение за настъпилите вреди. Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и от двете страни се спира. При продължителен форсмажор, когато обективно интересът от сделката отпадне за една от страните, тя има право да прекрати договора.
Преди да се позове на общия текст в закона, е важно страната да провери как форсмажорните обстоятелства са предвидени в конкретния договор и дали няма изрични клаузи.
Непреодолимата сила в контекста на настоящата ситуация в страната
Парично задължение не може да бъде обект на отлагане заради форсмажор. С ограничителните мерки от 13 март много заведения не работят и не могат да генерират приходи. Въпреки това техните задължения към наемодателя на помещението остават.
По-различна е ситуацията с частните училища и детски градини, при които се дължат месечни вноски. Правоотношенията по тези договори не представляват търговска сделка, респективно не е налице форсмажор. Заповедта от 13 март преустановява учебните занятия и посещенията на децата в детските градини. Макар те да са затворени по независещи от тях причини, правото им на уговорено месечно възнаграждение е обвързано с реално доставена образователна услуга. След като за периода на извънредни мерки такава е преустановена, то и родителите ще следва да дължат вноски едва след възстановяването й. Все пак, всеки индивидуален договор може да има клаузи, даващи различно разрешение при тази хипотеза.
Събитията, свързани с COVID-19 в страната, не обосновават наличие на форсмажорни обстоятелства на общо основание. Дали такива са налице, трябва да се преценява за всеки отделен случай и според конкретните факти. Настоящата кризистна ситуация с нейната продължителност и интензитет със сигурност ще окаже последици върху начина на сключване на търговски сделки. Ако досега клаузата „форсмажор“ присъстваше бланкетно в не малка част от търговските договори, вбъдеще това вероятно ще се промени, като страните ще прецезират по-внимателно събитието „непреодолима сила“.
Статията е публикувана във в. „24 часа“Автор: адв. Теодор Тодоров