Прехвърляне на имущество между съпрузи с брачен договор
Новият Семеен кодекс (СК), в сила от 01.10.2009 г., въведе за първи път в българското законодателство института на брачния договор като средство за уреждане на отношенията между бъдещи и настоящи съпрузи.
Брачният договор може да съдържа уговорки относно правата на съпрузите върху имущество, придобито преди или по време на брака, участието на съпрузите в семейните разходи, издръжката на децата и съпрузите по време на брака, както и при евентуалното му прекратяване. Договорът се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Освен гореизброените права, сключването на брачен договор предоставя на съпрузите и възможността да прехвърлят право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот между тях. Възможно е да възникне ситуация, в която недвижимите имоти се намират в райони на действие на различни нотариуси. Тогава съпрузите имат правото за изберат нотариус в един от тези райони, който да извърши нотариалното удостоверяване в съответното териториално подразделение на Агенцията по вписванията (Агенцията).
Брачните договори, подлежащи на вписване в съдебен район, различен от този район, в който са сключени, се изпращат служебно от Агенцията до съответните служби по вписвания. От друга страна обаче, разпоредбите на Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Правилника за дейността на Агенцията, които са пряко свързани и отразяват промените в новия СК, влизат в сила 3 месеца по-късно от последните. Следователно се очертава един сравнително дълъг период, през който не е ясно на каква нормативна база ще бъде извършвано вписването в Агенцията и по този начин, каква би следвало да бъде правната сила на сделките с недвижими имущества, сключени с брачен договор.
Друг съществен проблем, свързан със служебното вписване на сделки с недвижими имоти в друг съдебен район, дори и след влизането в сила на измененията, касаещи вписването, е увеличеното техническо време, необходимо за това. Тъй като противопоставимостта на трети лица възниква от момента на вписване на промените по партидата на имота, това техническо забавяне създава правна несигурност и дава възможност за евентуални злоупотреби, свързани с продажбата на имота на различни правни субекти.
Доколкото брачния договор урежда имуществените отношения между бъдещи или настоящи съпрузи, би следвало да се предполага, че с брачен договор съпрузите могат да прехвърлят имущество само и единствено между тях. При формално тълкуване на закона, може да се стигне до извода, че разпоредбите, биха могли да се отнасят и за трети лица. Поради липсата на съдебна практика към този момент по въпроса и възможната безвъзмездност на сделките, гореспоменатата правна неяснота създава предпоставки за разпореждане с имущество, извън обхвата, предвиден от законодателя.
Като цяло може да се каже, че брачният договор е стъпка в посока на либерализация на уреждане на брачните отношения. Трябва обаче да се изтъкне, че един не напълно или неясно уреден институт, може да бъде предпоставка за трудности, във връзка с тълкуване на разпоредбите на закона, както и за възникване на противоречива съдебна практика. Затова може да се препоръча, бъдеща законодателна промяна, с която изрично да се уточни дали разпоредбите на закона се отнасят само за съпрузите, или са правно релевантни и за трети лица.