Сред най-съществените въпроси от последните изменения на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) е „Ускоряване на наказателното производство“ – поместен в Глава 26. Измененията в сила от 5 ноември 2017 г. (изм. ДВ, бр. 63 от 2017 г.) вече предизвикват и ще продължат да предизвикват полемика.

Нов легален термин

На първо място, използваният от законодателя термин „ускоряване” далеч не е най-прецизният. Наименованията на отделни разпоредби на НПК винаги са отразявали или основните ръководни начала на наказателиян процес, или отделните стадии в развитието му. „Ускоряване на наказателното производство“ е израз, който не кореспондира със структурата на НПК и създава с основание неяснота относно смисъла и целта, които се преследват с него.

Основополагащ принцип в наказателиян процес е разкриването на обективната истина. Това е главната цел и предназначение на НПК. Всеки друг принцип е въведен, за да обезпечи в още по-голяма степен тази основополагаща задача. След запознаване с разпоредбите, обединени под заглавието „Ускоряване на наказателното производство“, се създава усещането за изоставяне на тази основна цел на процеса. Разкриването на истината е дейност, която не би трябвало да може да се ограничава във времето, „ускорението“ не може да бъде самоцел. Но нека видим дали тези притеснения са основателни.

Какво ново?

С последните изменения на НПК т.нар. „ускорение“ на наказателния процес се обезпечава с две основни групи от норми – тези на чл. 247а и следващите, както и тези на чл. 368-369 от НПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 247а и следващите от НПК, законодателят е предвидил провеждането на открито разпоредително заседание с призоваване на страните за решаването на т.нар. предварителни въпроси, които следва да обсъди съдът при образуване на делото.

И до момента съдът провеждаше такова разпоредително заседание, но закрито. Т.е. предварителните въпроси той решаваше самостоятелно. Най-същественото изменение в този режим е свързано с решаването на въпроса дали в рамките на досъдебното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници. Съгласно новоприетите разпоредби съдът дава възможност на страните в 7-дневен срок от връчване на съобщението за насроченото разпоредително заседание да изложат своето становище по въпросите, които подлежат на разискване. По всички тях съдът се произнася с определение в самото разпоредително заседание. С това определение първоинстанционният съд се произнася и за допуснатите на досъдебното производство отстраними нарушения на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК (изм. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) по допуснатите нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание или са приети за несъществени, не могат да се правят възражения в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд.

Промяната цели да се премахне възможността за връщане на делото от съда на прокурора, в случай че бъде установено от въззивната или касационната инстанция отстранимо нарушение на процесуалните правила, допуснато в рамките на досъдебното производство.

Ограничава ли ранната преклузия правото на защита на страната?

Тази законова промяна противоречи на основните принципи на наказателния процес у нас и няма да осигури търсеното „ускорение“ в развитието на производството. С въпросното нормативно решение се премахва възможността за възражения на страните за допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, единствено до разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд, независимо от обстоятелството, че те не са били направени от страните в това заседание. Такава забрана, особено по отношение на подсъдимия, е драстично ограничаване правото на защита. Необходим е баланс между осигуряването на равнопоставеност на страните в наказателния процес и на всички необходими предпоставки за разкриване на обективната истина, от една страна, и съблюдаването на обществения интерес към справедливо и бързо наказателно правосъдие, от друга.

Завръща ли се „вечният обвиняем”?

Втората група норми, на които законодателят възлага надежди за постигане на съществено ускорение на наказателния процес, са тези на чл. 368-369 от НПК (обн. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.)

Целта на досега съществувалия ред бе да се ликвидира фигурата на т.нар. „вечен обвиняем“. Т.е. да се премахне опасността поради некомпетентност, недобросъвестност, липса на кадрова обезпеченост или достатъчен контрол над работата на органите на досъдебното производство едно лице да бъде привлечено в качеството на обвиняем и делото да остане в досъдебна фаза с години, в които обвиняемият необосновано и без всякаква сигурност за себе си да продължава да търпи неблагоприятните последици, следващи се от качеството му на обвиняемо лице.

В такава ситуация обвиняемият имаше възможността, в случай че от момента на привличането му като обвиняем за тежко престъпление са изминали повече от две години или повече от една година в останалите случаи, да поиска делото му да бъде разгледано от съда. При това положение, съдът незабавно изискваше делото и ако установеше, че действително са налице законовите предпоставки за това, връщаше делото на прокурора с указанието в тримесечен срок да прекрати наказателното производство, като уведоми за това съда, или да го внесе за разглеждане в съда – с обвинителен акт, с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение. Ако прокурорът не изпълнеше правомощията си в посочения срок, съдът изискваше делото и прекратяваше наказателното производство с определение, което не подлежеше на обжалване. Ако прокурорът изпълнеше правомощията си в указания тримесечен срок, но съдът установеше допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, съдът прекратяваше съдебното производство и връщаше делото на прокурора с указанието в едномесечен срок да отстрани нарушенията и да внесе отново делото с обвинителен акт. Ако в този срок прокурорът не внесеше делото в съда или пък посочените от последния нарушения не са били отстранени, съдът прекратяваше наказателното производство срещу обвиняемия с определение, което също бе окончателно.

Този ред осигуряваше сигурност в наказателното производство, ефективно се справяше с опасността едно лице да има качеството на обвиняем неограничено дълго време и оказваше дисциплиниращ ефект над работата на органите на досъдебното производство.

Последните изменения на НПК в обсъжданата част ликвидираха напълно описания по-горе ред за разглеждане на делото по инициатива на обвиняемия и го замениха по същество с една конструкция, позната на нашия гражданскопроцесуален закон, а именно – молбата за бавност.

Промяната предвижда, в случай че в досъдебното производство от привличането на едно лице в качеството на обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години (или шест месеца в останалите случаи), обвиняемият, пострадалият и ощетеното юридическо лице да могат да направят искане за ускоряване на разследването. Въпросното искане се подава чрез наблюдаващия делото прокурор до съответния първоинстанционен съд, който е длъжен да се произнесе по него в 15-дневен срок в закрито заседание.

В случай че от образуването на делото пред първата инстанция са изминали повече от две години (респ. една година пред въззивна инстанция), страните могат да направят искане за „ускоряването“ му. Искането се подава чрез съда, пред който делото е висящо, до съответната по-горна инстанция. Законът изисква в искането да са посочени действията, които не са били извършени и които по мнение на страната забавят хода на производството. Съдът, който разглежда делото, има право сам да се „ускори“ в едномесечен срок от постъпване на искането, като извърши посочените действия. В такъв случай искането се счита за оттеглено. След изтичането на този срок, в случай че съдът не е извършил посочените в искането действия, той изпраща искането и делото на горната инстанция. Последната е длъжна да се произнесе по искането в 7-дневен срок в закрито заседание с определение, което не подлежи на обжалване.

Ако съдът, който разглежда искането за „ускоряване“, установи необосновано забавяне в хода на досъдебното производство, респ. в този пред съответната съдебна инстанция, той определя „подходящ“ срок за извършване на действията, посочени в искането за „ускоряване“.

„Бързай бавно”

В това се състоят измененията на Глава 26 от НПК (обн. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.). На тях се разчита да внесат бързина в развитието на наказателния процес. Правната уредба на молбата за бавност е преписана почти без съществени промени от действащия ГПК и, доколкото познаваме нейното приложение в него, с основание може да бъдем скептични за ефекта й в наказателното производство.

Съдът, който ще разглежда искането за „ускоряване“, по собствена преценка ще определя сроковете, в които следва да се извършват съответните действия, за които е приел, че необосновано са забавили процеса. В досега съществуващия режим на разглеждане на делото по искане на обвиняемия законът определяше срокове (три, респ. един месец), както и последиците от неизпълнението на правомощията на прокурора, а именно – прекратяване на наказателното производство с окончателно определение. Новите промени не въвеждат такава времева рамка илипсва санкциониращата последица от забавата.

Промяната предвижда определянето на „подходящ“ срок, като в същото време изобщо не става ясно какви ще са процесуалноправните последици в развитието на наказателното производство, ако прокурорът (респ. съответната съдебна инстанция) не изпълнят указанията, дадени с определението, с което съдът се е произнесъл по искането за „ускоряване“. Целената бързина е поставена под въпрос, видно и от разпоредбата на чл. 369, ал. 3 от НПК (обн. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.), според която, нови искания за „ускоряване“ могат да се правят, едва след като изтече срокът, определен за извършване на съответните действия. Т.е. ако органите на досъдебното производство (респ. съответната съдебна инстанция) не извършат действията, за които им е бил определен срок, страните имат право да подадат ново искане за „ускоряване“.

Новоприетите изменения в Глава 26 от НПК не само няма да оправдаят заложените очаквания, но и ще създадат сериозни предпоставки за ограничаване на безусловното правото на защита на обвиняемия/подсъдимия. Често много недоразумения са породени от иначе добри намерения. „Ускоряването” според последното изменение на НПК изглежда тъкмо такова.

Статията е публикувана в: Правен свят

Автор: адв. Петър Спасов