В края на ноември на първо четене бяха гласувани внесени от левицата изменения на Търговския закон. Целта е по-добра защита за работниците и служителите при неплащане на дължимото възнаграждение повече от 2 месеца. Измененията дават възможност на работниците и служителите да инициират производство по несъстоятелност на работодателя си и привилегирован ред, по който те да се удовлетворяват преди всички при разпределение на осребреното имущество на несъстоятелния работодател. Според вносителите промените трябва да преустановят лошите практики на неплащане на възнаграждения и да дисциплинират работодателите. Нека разгледаме обаче рисковете за търговския оборот и икономиката.

Да фалираш работодателя си

Първата предложена промяна допълва кръга от лица, които могат да инициират производство по несъстоятелност на дружество. Досега сред тях бяха самият длъжник, негов ликвидатор, кредиторите му и НАП. С промените това право получават и най-малко една трета от наетите от длъжника лица по трудови правоотношения, чиито възнаграждения са неизплатени над 2 месеца.

Всеки работодател има задължение да заплаща труда на своите работници и служители в уговорения срок и размер. Тук няма спор. Но ако за служителя основното задължение се изчерпва с предоставянето на работна сила, пред работодателя има десетки отговорности и рискове. Търговецът трябва да търси пазари за продукцията, да спазва договорени срокове с контрагенти, да търси кредитиране и да погасява вноските под страх от неустойки, да модернизира производството и да покрива променящите се изисквания, да се справя в периоди на стагнация. Изброяването може да е дълго.

Всеки бизнес означава поемане на търговски риск. Трудностите са част от развитието. Ако сте производител на обувки, може да изработите голяма поръчка към италиански възложител, но той да бави плащането, поради което да не можете да заплатите на служителите в срок. Поетият риск може да коства няколко месеца, за да „пробоксувате“. Ако в този момент служителите подадат молба за обявяване в несъстоятелност, рискът бизнесът ви да потъне завинаги многократно расте.

Предложената промяна превръща работодателя в заложник на служителите. В настоящата икономическа ситуация у нас и предвид голямата междуфирмена задлъжнялост периоди на затруднения не са изключение за търговците, но това не бива да ги поставя веднага в графата „некоректни“. Законодателят неправилно се опитва да даде в ръцете на работниците право, надвишаващо в пъти техните задължения и отговорности. Те носят ограничена имуществена отговорност пред работодателя си за вреди – до няколко заплати. А законът е гарантирал определен брой месечни възнаграждения чрез Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите, ето защо за тях няма риск от неполучаване на дължимите суми.

В същото време, ако им се предостави предвидената възможност, срещу забава на заплата над 2 месеца работниците могат да причинят на работодателя си вреди за милиони. С действието си те могат да доведат до фалита на дружеството и да останат без работа, а икономиката на региона да се влоши. С това и намирането на нова заетост за тях ще стане все по-трудно. Неправилната преценка на персонала и неразумното предоставяне в негова власт на големи права може да предизвика негативен домино ефект с резонанс в цялата местна икономика.

Преди всички при удовлетворяване от осребреното имущество

Досега обезпечените кредитори се удовлетворяваха първи при разпределение на осребреното имущество на несъстоятелното дружество. Изменението на закона предвижда вземанията на работниците и служители, произтичащи от трудови правоотношения, да бъдат с привилегия пред тези обезпечени със залог или ипотека. Получава се безпрецедентно пренареждане в реда на удовлетворяване на кредиторите със сериозен ефект върху гражданския и търговския оборот.

България е пазарна икономика. Бизнесът създава блага – плаща данъци, осигурява заетост, подобрява жизнения стандарт на региона. В частния сектор са заети много хора и за да получават заплати и да увеличават доходите си, бизнесът трябва непрекъснато да се развива, модернизира и разширява. Ако промените бъдат приети, никоя банка няма да поеме риска да кредитира търговците и техните инициативи, защото няма да има сигурността, че ще се удовлетвори напълно от учредените обезпечения.

Да се върнем на примера с производителя на обувки. Той желае да модернизира дейността си с нови технологии, да извърши обновление, с което производството му да повиши производителността и качеството си. Така наетите 100 работника ще се трудят в по-добри и здравословни условия, а повишеното производство ще доведе до по-голяма печалба и възможност за повишаване на заплащането. За модернизацията му е необходимо кредитиране от банка. Банката отказва, не защото бизнес планът е лош, а защото няма сигурност, че при производство по несъстоятелност след удовлетворяване на персонала ще останат суми, които да погасят и нейното вземане. Планът за развитие на търговеца пропада и скоро той губи поръчките от италианския си контрагент, който е повишил изискванията си за качество. Липсата на кредитиране би довела до затруднения и при останалите сектори в региона, а с това би се задействал домино ефектът – без бизнес няма заетост.

Пренареждането в реда на удовлетворяване е нелогично – служител с вземане за няколко заплати, покрити от Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите, да изпревари кредитор с обезпечено вземане на значително по-висока стойност. Предложението де юре означава, че необезпеченият кредитор получава предимство пред този с надлежно обезпечение, което е крайно неправилно и застрашава гражданския и търговския оборот.

Промяната вещае сериозно влошаване на бизнес климата и икономическата среда у нас. Банките ще пострадат, защото ще трябва да свият кредитирането си и да го оскъпят заради повишените рискове. Бизнесът ще пострада, защото няма да получи необходимото кредитиране, за да се развива. За служителите ефектът ще е също негативен – ако бизнесът не работи добре, не може да се очаква създаване на по-добри условия на труд. Ситуация, в която всички губим.

Погрешната защита

Промените не само няма да постиганат целите си, но негативните последици за обществото и бизнеса, а и за самите работници, биха били сериозни. Създава се ненужно противопоставяне между работодател и работници, вместо те да работят в тандем, за да постигат успехи. Ако бизнесът ви върви, ще търсите да поощрявате служителите си, а не да спрете да изплащате възнаграждения. Ако изпитвате временни затруднения, ще очаквате заедно с персонала да се справите, а не при неизплатена заплата да бъдете нокаутирани от собствения си отбор.

Работниците и служителите и сега не са лишени от възможности за активно поведение. Ако работодателят не плаща, напуснете и предявете съдебен иск за заплатата си, а не го фалирайте. За разлика от него, вие имате гарантирано изплащане на няколко заплати от Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите.

Предложените промени поставят всички работодатели под един знаменател като врагове на работниците, които следва да бъдат наказани на общо основание. Такъв законодателен уклон е популизъм. Други са нужните промени – санкциониращи работодатели, които съзнателно експлоатират труда на своите служители и умишлено отклоняват печалбата от дейността си. Инкриминирането на това поведение остана само в обществените дискусии.

Статията е публикувана в Investor.bg

Автор: адв. Теодор Тодоров