Предложеният от български филмови дейци в края на миналата година законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия („Закона”) постави пред ангажираните с филмопроизводство в България среди началото на дискусия дали въвеждането на института на данъчния кредит в тази сфера е дълго търсената панацея за съживяване на българското кино или пореден недообмислен ход за използване на иначе позитивния чужд опит в областта.

Основната новост, която законопроектът предлага, е възможността за признаване на право на данъчен кредит в полза на български продуценти, вписани в Единния регистър към Изпълнителната агенция „Национален филмов център” („НФЦ”) или чуждестранни продуценти, при желание да работят в условията на копродукция с български продуценти. Данъчният кредит, който би могъл да бъде ползван, е в размер до 30% от реално извършените разходи по реализация на съответната продукция. Много е важно да се подчертае, че разходите обхващат само преките и необходимо присъщи разноски за реализация на конкретната филмова или телевизионна продукция при условие, че извършването на тези разноски е доказано и документално обосновано на територията на България. Допълнителни условия за ползването на тази форма на държавно подпомагане са: липса на просрочени задължения към „НФЦ” и/или просрочени публични задължения към държавата или общините; кандидатстващата филмова или телевизионна продукция по какъвто и да било начин и в какъвто и да било размер да не е предмет на друго държавно подпомагане; продукцията по какъвто и да било начин да не проповядва насилие, верска, расова или етническа нетърпимост и да не съдържа порнографски изображения. Държавният орган, на който е възложена проверката за наличие на предпоставки за ползване на данъчен кредит, е „НФЦ”. При позитивен резултат, Изпълнителният директор на НФЦ се произнася с положително становище до Националната агенция за приходите за издаване на удостоверение за признаване на право на данъчен кредит.

Непознатата досега в България система на данъчен кредит не е нова практика за стимулиране на киноиндустрията в световен мащаб. Подобна система е въведена в Италия, Франция, Унгария, Чехия, Германия, Великобритания, Люксембург, Белгия, Норвегия, Канада и Русия, както и в 43 американски щата.

На лице са множество аргументи в полза на въвеждане на тази нова форма на публично подпомагане на филмопроизводството в България. Прилагането на системата на данъчен кредит се предпоставя от наличие на собствено финансиране на планираната продукция, което означава и привличане на свежи инвестиции в страната ни. Системата предполага, че продуцентите първо осигуряват финансирането, осъществяват реализацията на съответната продукция в България и след това, ако направените от тях разходи са относими към продукцията, реално извършени и документално обосновани, те получават възможност за достъп до системата на удостоверения за данъчен кредит. Икономически ползи от тази мярка биха били налице за всички субекти, които ще участват в нея. Продуцентите, които ще имат право да получат такива удостоверения, ще могат да прихванат срещу тях свои ликвидни и изискуеми данъчни задължения или ще могат да ги продадат (най-вероятно с отстъпка) на други данъчнозадължени лица, които да могат да ги използват на свой ред за погасяване на свои данъчни задължения. Приобретателите на такива удостоверения биха имали интерес от тяхното придобиване, тъй като ще получат едно средство за погасяване на свои данъчни задължения на цена, по-ниска от размера на съответното публично задължение.

В тази връзка, не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че с въвеждането на системата на данъчен кредит във филмопроизводството, държавата ще получава по-малко директни приходи от подоходни данъци до размера на използваните удостоверения за данъчен кредит. Според проведени анализи за изследване на евентуалните финансови и икономически ефекти обаче, прилагането на системата въпреки това не би имало за последица утежняване на държавния бюджет, тъй като няма да е свързано с възникване на някакви допълнителни разходи в него. В същото време, в страната ни ще бъдат инвестирани и ще останат реално свежи финансови ресурси, вложени за реализация на съответната филмова или телевизионна продукция. Така направените инвестиции, освен всички останали благоприятни последици, свързани с повишаване на икономическата активност, доходите и заетостта във филмовото производство, безспорно ще имат и благоприятен ефект върху фиска, включително върху преките приходи от данъци, мита, акцизи.

По-нататък, като предимство на предлаганата система може да бъде посочено и обстоятелството, че въвеждането й не е свързано с отпадане на досега съществуващите по реда на Закона форми на държавно подпомагане на българското филмопроизводство. Напротив, последните ще продължават да функционират съобразно конкретните възможности на държавния бюджет. Същевременно обаче, важно условие за достъп до тази система, е съответната продукция да не е предмет на друго държавно подпомагане по какъвто и да било начин, включително по някой от досега съществуващите способи по Закона за филмовата индустрия. В тази връзка и макар да е очевидно, че с това разрешение се цели подпомагането на нови инвестиции във филмовото производство в България, проектираната промяна в Закона не бива да пренебрегва обстоятелството, че според данни на Обсерваторията по икономика на културата понастоящем 98 % от филмовите продукции в България се осъществяват чрез държавна субсидия.

В заключение, предлаганата нова за България форма на подпомагане на филмопроизводството чрез въвеждане на системата на данъчен кредит, разгледана в контекста на финансовата и икономическа криза и ограничените възможности за държавно подпомагане чрез предоставяне на субсидии по досегашния ред, е алтернатива за насърчаване на инвестициите, включително и чуждестранни, в българското кино.

съавтори: Смилена Стоилова & Христо Хинков