Бурната технологична революция ни позволи да държим в ръката си устройство, побиращо в себе си телефон, компютър, камера, магазин, банка, туристическа агенция, карта на света, Нюйоркската фондова борса и какво ли още не. Дигиталните технологии ще заемат все по-голямо място в живота ни – от социалните нужди, през пазаруването и управлението на парите, до комуникацията с държавата и правенето на бизнес. Ето защо въпросът за т.нар. „електронно правосъдие“ не е „дали“, а „кога“.

При взаимодействието си със съда и администрацията често оставаме с усещането, че там технологичният напредък не е навлязъл така решително, както в други сфери на живота. Размножаване на дела по стотици страници, съдебни удостоверения за снабдяване с други удостоверения, многомесечни призовавания на участниците в производствата, отлагания на заседания. Всичко това е в тежест както на обикновените граждани, които сравнително рядко имат досег с администрация или съд, така и на търговците, чиято дейност пряко зависи от ефективността на тези учреждения. Нуждата от модернизация е видима, а по всичко изглежда, че първата голяма крачка в тази посока ще бъде инициираната значителна промяна в най-младия ни процесуален акт – Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Какво регулира АПК?

Този кодекс урежда отношенията на гражданите с органите на администрацията от почти всякакъв характер – чрез него се регулират както процедурите за издаване на лични документи или за отпускане на пенсия, така и тези за издаване на разрешения за строеж, за извършване на определен тип търговска дейност, за защита на конкуренцията и др. Всички те са широко застъпени в гражданския и търговския оборот, поради което засягат много граждани и фирми.

Опит за модернизация

В края на юни беше гласуван на първо четене законопроект за изменение на АПК. Основна линия в предлаганите промени е въвеждането на електронна комуникация между участниците в процеса – както между различните административни органи и съдилищата, така и на тези органи с гражданите и търговските дружества.

Така например, предвижда се всякакви заявления, искания, жалби и предложения, адресирани до административните органи, съдилищата и лицата и организациите, осъществяващи публични и обществени функции и услуги, да могат да бъдат подавани по електронен път – с електронен подпис и чрез електронна поща. Също така всички граждани, участващи под каквато и да е форма в някакво административно производство, ще трябва да посочват свой електронен адрес (e-mail), телефонен номер или факс, на които е технически възможно да получат съобщение и така да бъдат уведомени за някакъв акт. В момента това уведомяване може да стане единствено със съобщение на хартия, връчено от призовкар по съответния ред.

И докато се предвижда гражданите да предоставят тези данни, само ако разполагат с необходимите за целта средства за комуникация, всички останали участници в процеса, в това число и адвокатите, ще бъдат задължени да предоставят електронни адреси, чрез които да протича официалната кореспонденция с тях, включително касаещата процедурите по призоваване, връчване на съобщения и т.н.

Урежда се възможност уведомяване да се извършва и по телефона, като в случаите, когато ще е необходимо връчване на книжа, с обаждането до адресата ще започва да тече съответният срок за него да ги получи от канцеларията на органа или съда.

Предложенията предвиждат коренна промяна в начина на протичането на административните преписки и административните дела, защото всички ще можем да бъдем редовно уведомявани за всякакви важни обстоятелства по много по-бърз и достъпен начин – чрез електронна поща, SMS или факс. Новата уредба предвещава както предимства, така и рискове или поне неясноти.

Къде са подводните камъни?

Като основен проблем в предлаганите промени се откроява въпросът за точния момент, в който ще се счита, че съобщението е достигнало до своя адресат. В гласувания законопроект е предвидено изпратеното съобщение да се счита за връчено от момента, в който имейлът е получен на пощата на адресата, съответно SMS-ът е бил доставен, без значение дали същото е било прочетено от неговия получател. Въпреки безспорните предимства на това предложение, свързани най-вече с осезаемо по-лесното уведомяване на страните, сериозни притеснения буди възможността да се считаме за уведомени за факт, който обективно не е достигнал до нашето знание.

Нека си представим следната ситуация – за лятната си почивка сме избрали далечна екзотична дестинация, където обхватът и мобилният интернет са лукс. Прекарваме там седем или десет дни, през които нямаме достъп до мобилния си телефон и електронната си поща или по други обективни причини евентуалният SMS или електронно писмо не са достигнали до знанието ни. Те обаче са отчетени като успешно изпратени и за водещият производството орган ние сме надлежно уведомени. В деня след прибирането си от почивката разбираме за полученото съобщение, по което вече е изтекъл и даденият седемдневен срок да изпълним определено указание. Съответно ще понесем и всички неблагоприятни последствия – в това число прекратяване на преписката, делото и т.н.

По време на обсъжданията на законопроекта между първо и второ четене постъпи обширно предложение от вносителите на първоначалния текст, в което гореописаната процедура е смекчена. Предвижда се изпращаните електронни писма или SMS-и да съдържат информация (например интернет линк), чрез която да се достига до самото съобщение. Така адресатите ще се считат за уведомени с отварянето на линка, което лесно може да бъде регистрирано технически. Този вариант безспорно внася по-голяма яснота относно момента на връчване, защото в механизма му присъства и действие от страна на получателя – отваряне на линка, достигане на определена информация чрез негови волеви действия.

Остава обаче въпросът при недобросъвестност на получателите. Или с други думи – как ще се противодейства на възможността адресатите да получават електронни писма и SMS-и, но да не отварят самите съобщения и впоследствие да твърдят, че не са редовно уведомени за тях. При сега действащата уредба призовкарят е длъжен да потърси лицето на неговия адрес поне няколко пъти през определен интервал от време, след което, ако продължава да не го открива, да залепи и уведомление. При електронното уведомяване вероятно ще трябва да се търси такъв паралел с многократно изпращане на съобщения.

Дискусиите между първо и второ четене на законопроекта показват, че все още не е достигнато еднозначно решение как точно да се извършва връчването по електронен път. Със сигурност темата изисква задълбочени обсъждания, тъй като новата уредба ще засегне огромен брой граждани и търговци, чиито права следва да бъдат защитени и гарантирани.

Ще си спестим ли обиколки по административни органи?

Случвало ли ви се е да подавате документи в административен орган, а на гишето да ви кажат, че трябва да представите допълнителен документ, който се издава от друг административен орган или от… същия? А да поискате от съда издаване на удостоверение, на базата на което да поискате друго удостоверение от друг съд или от администрацията?

Законопроектът планира генерална промяна в комуникацията между участниците в производството, въвеждайки задължението административните органи, съдилищата и лицата и организациите, осъществяващи публични и обществени функции и услуги, да обменят служебно и по електронен път всякаква информация, релевантна за конкретното производство. Това би улеснило гражданите и бизнеса, би спестило време и средства, би направило процедурата по-бърза и би било предпоставка дори за численото свиване на администрацията.

Електронни справки по делата и преписките

Сред предложените нововъведения е и създаването на електронни преписки и електронни дела, до които страните ще имат отдалечен компютърен достъп. Така т.нар. „справки на място“ може да останат в историята, защото всяка заинтересована страна ще има възможност чрез електронен подпис да преглежда документите, да се запознава с тях, да ги запазва за свое ползване. Това улеснение не бива да бъде за сметка на сигурността на информацията, като достъп следва да имат единствено страните участници в конкретния процес.

Бета версия или финален рилийз?*

Изглежда държавата ще има достатъчно време да се подготви за промените. Ако те бъдат окончателно приети в близките няколко месеца, ще влязат в сила не по-рано от началото на 2019 г. И доколкото по-бързо и по-модерно правосъдие е нещо, което всички искаме, то не трябва да е за сметка на процесуалните ни права и личното ни пространство. Линията на постепенно въвеждане на „електронно правосъдие“ у нас трябва да бъде приветствана, но въвеждането на новите правила изисква нужното внимание и задълбоченост, за да бъдат те от полза на гражданите, а не в тяхна вреда.

* Бета версия (beta version) е означение за статуса на даден софтуер. Това е версия, която не е финална и стабилна, често в нея има бъгове, а целта е те да бъдат открити и поправени преди окончателното пускане на продукта. Рилийзът (release) е изданието, готово за пускане в експлоатация.

Статията е публикувана в investor.bg под заглавието „Крачка към електронно правосъдие ли са готвените промени в АПК?“

Автор: адв. Симеон Хинков