- Станков, Тодоров, Хинков и Спасов - https://www.sths-law.com -

War on Cash

Инициативата за ограничаване на плащанията в брой идва директно от ЕК, чиято цел е налагане на безкасовите плащания в страните-членки

War on Cash (Война срещу кеша) не е име на холивудска суперпродукция. Това е жаргон, използван от европейския печат да опише опита на Eвропейската комисия рязко да ограничи плащанията в брой в ЕС. Целта е до края на 2018 г. чрез законодателни промени всяка държава сериозно да намали тавана за кешови плащания. Планираните промени са част от мерките във войната срещу тероризма и борбата със сивия сектор и укриването на данъци.

Тенденцията в ЕС

Пионери в усилията за постепенното отпадане на разплащанията в кеш са Швеция и Дания. Очаква се шведите да са първите, които до 10 г. да разплащат изцяло безкасово. В края на 2016 г. Испания намали тавана на плащанията в брой от 2 500 евро на 1 000 евро. Франция въведе лимит до 1 000 евро. Гърция е най-решителна с таван до 500 евро.

Не всички страни-членки приветстват ограничаването на разплащанията в брой. В Германия неотдавнашните опити на правителството да определи горна граница от 5 000 евро предизвикаха ожесточена обществена реакция. Същото се случи и в Австрия.

Опитът на България

За пръв път ограничаване на плащанията в брой у нас се въвежда с едноименния закон от февруари 2011 г. Той определи горен праг от 15 000 лв. Оттогава тенденцията е в посока намаляване на тавана, като днес без санкция могат да се извършват плащания в кеш до 10 000 лв.

Сега правителството предлага ново намаляне на лимитите в унисон с краткосрочната програма на ЕК да ограничи плащанията в брой до края на 2018 г. Предложените промени предвиждат от 1 август до 31 декември 2017 г. таванът на разплащанията в кеш ще бъде 5 000 лв., от 1 януари 2018 г. да се намали до 3 000 лв., а от 1 януари 2019 г. максималната разрешена сума за плащане в брой да бъде 1 000 лв.

Каква е санкцията при неспазване на ограничението

Искате да оберете овациите на предстоящ изискан прием, но рискувате да предизвикате семейна война, ако платите с карта и съпругът ви разбере истинската цена на вечерната рокля и обувките. Поемате дълбоко въздух и се запътвате към бутика. За тоалета заплащате в брой 4 000 лв. при действащо ограничение от 1 000 лв. Бутикът знае за ограничението, но не иска да ви губи като клиент и въпреки риска от санкция приема плащане в брой. Ако служителите на НАП установят тази сделка, ще трябва да платите глоба от 25% от размера на плащането, т.е. 1 000 лв. Бутикът приел кеш над ограничението, тъй като е юридическо лице, ще бъде санкциониран с 50% от сумата, в случая 2 000 лв. При повторно нарушение глобата за физически лица е 50% от стойността на сделката, а имуществената санкция за юридически лица 100%.

Заобикаляне на ограничението чрез няколко частични плащания в брой не е опция, тъй като определяща е общата стойност на сделката. Например, ако давате под наем апартамент за срок от 1 година при месечен наем от 600 лв., всяка от дванадесетте месечни вноски не преминава ограничението, но интересът на сделката се формира от сбора им за целия период на договора – поради което и всяка вноска следва да бъде по банков път.

Плюсове и минуси

Борбата със сивия сектор, укриването на доходи, неплащането на трудови възнаграждения и невнасянето на здравноосигурителни вноски са част от мотивите на вносителите на законопроекта. В общоевропейски план очакваните положителни последици са ограничаване на финансирането на тероризма, редуциране на разходите за печатане на банкноти и др.

Ограничение от 1 000 лв. за сделки в брой ще „осветли“ търговския оборот. Или поне така изглежда на хартия. Какво обаче ще бъде поведението на участниците, може само да предполагаме. Разплащането в брой при несъобразяване с ограничението не опорочава самата сделка или нейната валидност. Нарушението води до налагане на санкция за участниците в нея, но само при условие че бъде констатирана от данъчния орган. Ако не се обезпечи обективният контрол, ограничението ще бъде повече като „сламено плашило“, с което и очакваният положителен ефект няма да настъпи.

Предложените промени се очаква да помогнат в борбата срещу укриване на доходи. Стопанските субекти, задължени да разплащат по банков път суми над 1 000 лв., ще трябва да докажат произхода на доходите си. Платили сте на туроператор за екскурзия до Куба – тя струва 5 000 лв., поради което сумата е наредена по банков път. При евентуална проверка данъчният орган аналитично ще провери дали с декларираните от вас доходи може да си позволите това пътешествие, като при преценката ще отчете разходите за жилищен кредит, лизинг на колата, училищната такса на децата, останалите екскурзии и почивки, на които сте ходили, осреднените разходи за живот на член от домакинството и т.н.

Сред мотивите за промените е и, че те ще накарат работодателите да изплащат редовно заплати и осигуровки. Този проблем обаче е свързан повече с това как се управлява една фирма, а не дали получава всичките си плащания по банков път. Със сключване на неизгодни сделки и други прийоми дружеството може да се източва и отново в края на месеца да няма пари за служителите и работниците.

С новите ограничения със сигурност ще загубим малко от личната си свобода и от анонимността, която разплащанията в брой осигуряват. Личният ни живот ще бъде обект на по-голям мониторинг от страна на държавата, защото НАП ще знае в повече детайли как, къде и за какво харчим парите си.

Въвеждането на таван от 1 000 лв. изглежда твърде рестриктивна мярка, която може би няма да окаже сериозен ефект върху сивата икономика. По-вероятно е това ограничение да натовари ненужно бизнес сектора. Ще загуби динамиката на търговския оборот. Отивате до борсата в с. Първенец, за да закупите плодове и зеленчуци за магазина си. Ако сметката е над 1 000 лв., трябва да платите с банкова карта, а борсата да обезпечи технически плащането.

Толкова малък таван вероятно ще стимулира участниците в оборота да търсят алтернативи, с които да заобиколят правилата. Предизвикателство ще е и за НАП, която ще трябва да осъществява ефективен мониторинг върху огромен брой сделки ежедневно – непосилно начинание. Новите ограничения ще натоварят гражданите и бизнеса с допълнителни банкови такси за по-голям брой преводи. Проблемите на киберсигурността също ще бъдат поставяни все по-често и трябва да сме наясно готови ли сме да се справим с предизвикателствата.

Все още в България безкасовите разплащания не са толкова разпространени. Плащането в брой е част от нашата народопсихология, което изисква постепенното и плавно въвеждане на ограниченията. Въвеждането до 1 януари 2019 г. на лимит от 1 000 лв. е драстична и рязка промяна, която може да донесе затруднения на бизнеса и икономиката. В същото време предложените промени са част от общата стратегия на ЕС да ограничи разплащанията в брой. Заявеното политическо желание на България да влезе в чакалнята за Еврозоната изисква да демонстрираме воля и решителност в борбата със сивия сектор, включително и чрез такива промени.

Статията е публикувана във в. „24 часа“ – брой от 19.06.2017 г. под заглавие „Война на кеша“.

Автор: адв. Теодор Тодоров